Гуанин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Гуанин | |
|---|---|
 |
|
 |
 |
| Обща информация | |
|
2-амино-1H-пурин-6(9H)-он |
|
| Други имена | 2-амино-6-хидроксипурин, 2-аминохипоксантин, Гуанин |
| Молекулна формула | C5H5N5O |
| Моларна маса | 151.13 g/mol |
| Външен вид | Бяло аморфно вещество |
| CAS номер | [73-40-5] |
| Jmol-3D | [1] |
| Свойства | |
| Плътност и фаза | 2.2 g/cm³, ? |
| Разтворимост във вода | Неразтворим |
| Точка на топене | При 360°C се разпада(? K) |
| Точка на кипене | Сублимира (? K) |
| Освен където е обявено друго, данните са дадени за материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa) Права и справки |
|
- За бодхисава Гуан ин виж Авалокитешвара.
Гуанинът (G) е една от четирите нуклеотидни бази изграждащи нуклеиновите киселини ДНК и РНК. Останалите са аденин, цитозин и тимин (урацил в РНК). В ДНК, гуанинът се свързва с цитозин, посредством три водородни връзки. С молекулна формула C5H5N5O, гуанинът е производно на пурин, състоящ се от свързани с обща двойна връзка пиримидинов и имидазолор пръстен. Поради ненаситеността си молекулата му е планарна (плоска). Гуаниновият нуклеозид се нарича гуанозин.
|
||||||||||||||||||||||||||||||
