Гуанин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гуанин
Гуанин
Guanine-3D-balls.png Guanine-3D-vdW.png
Обща информация
Наименование по IUPAC
2-амино-1H-пурин-6(9H)-он
Други имена 2-амино-6-хидроксипурин,
2-аминохипоксантин,
Гуанин
Молекулна формула C5H5N5O
Моларна маса 151.13 g/mol
Външен вид Бяло аморфно
вещество
CAS номер [73-40-5]
Jmol-3D [1]
Свойства
Плътност и фаза 2.2 g/cm³, ?
Разтворимост във вода Неразтворим
Точка на топене При 360°C се разпада(? K)
Точка на кипене Сублимира (? K)
Освен където е обявено друго, данните са дадени за
материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa)
Права и справки
За бодхисава Гуан ин виж Авалокитешвара.

Гуанинът (G) е една от четирите нуклеотидни бази изграждащи нуклеиновите киселини ДНК и РНК. Останалите са аденин, цитозин и тимин (урацил в РНК). В ДНК, гуанинът се свързва с цитозин, посредством три водородни връзки. С молекулна формула C5H5N5O, гуанинът е производно на пурин, състоящ се от свързани с обща двойна връзка пиримидинов и имидазолор пръстен. Поради ненаситеността си молекулата му е планарна (плоска). Гуаниновият нуклеозид се нарича гуанозин.