Гуанозин
| Гуанозин | |
|---|---|
| Обща информация | |
|
2-Амино-9- [3,4-дихидрокси-5-(хидроксиметил)оксолан-2-ил]-3 H-пурин-6-он |
|
|
Гуанинов рибозид |
|
| Молекулна формула | C10H13N5O5 |
| Моларна маса | 283.241 g/mol |
| Външен вид | белезникав прах |
| CAS номер | [118-00-3] |
| Jmol-3D | [1] |
| Свойства | |
| Плътност и фаза | - g/cm³ |
| Разтворимост във вода | слабо разтворим[1] |
| Точка на топене | разлага се при 239°C[1] |
| Точка на кипене | -°C |
| Освен където е обявено друго, данните са дадени за материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa) Права и справки |
|
Гуанозинът представлява пуриновата нуклеотидна база гуанин свързан с рибоза (рибофураноза) чрез β-N9-гликозидна връзка. Гуанозинът може бъде фосфорилиран до гуанозинмонофосфат (ГМФ), цикличен гуанозинмонофосфат (цГМФ), гуанозиндифосфат (ГДФ) и гуанозинтрифосфат (ГТФ). Тези фосфорилирани форми изпълняват важни функции в определени биохимични процеси като синтез на нуклеинови киселини и белтъци, цикъл на Кребс, фотосинтеза, мускулно съкращение, сигнална трансдукция (цГМФ). Ако гуанинът е всързан за C1 въглеродния атом на дезоксирибоза, тогава полученият конюгат е известен като дезоксигуанозин.
Противовирусното вещество ацикловир, използван за лечение на херпес, е структурно подобен на гуанозина .
Гуанизинът е нужен за сплайсинга на иРНК, при самосплайсиращи се интрони, когато те се самоизрязват и лигират екзоните на иРНК.[2]
Източници [редактиране]
- ↑ а б David R. Lide: CRC Handbook of Chemistry and Physics. 85. Auflage, 2005, CRC Press, Kap. 3, S. 296
- ↑ Splicing (JPG)
|
||||||||||||||||||||||||||||||