Гундакар фон Лихтенщайн
| Гундакар фон Лихтенщайн | |
| княз на Лихтенщайн | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Род | Дом Лихтенщайн |
| Баща | Хартман II фон Лихтенщайн |
| Братя/сестри | Карл I фон Лихтенщайн Максимилиан фон Лихтенщайн |
| Съпруга | Агнес (Източна Фризия) (29 март 1604 – 28 февруари 1616) |
| Деца | Хартман фон Лихтенщайн |
| Гундакар фон Лихтенщайн в Общомедия | |
Гундакар фон Лихтенщайн (на немски: Gundaker von Liechtenstein; * 30 януари 1580, дворец Леднице, Чехия; † 5 август 1658, дворец Вилферсдорф, Долна Австрия) е от 1623 г. княз на Лихтенщайн и е на служба при Хабсбургите.[1]
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Той е благородник от Моравия, най-малкият син на Хартман II фон Лихтенщайн (1544 – 1585) и съпругата му Анна Мария фон Ортенбург (1547 – 1601), внучка на имперския граф Улрих II фон Ортенбург.[2] Братята му са Карл и Максимилиан.
Гундакар получава добро образование. Той основава така наречената Гундакерска линия на род Лихтенщайн.
През 1606 г. братята сключват фамилен договор, в който се предвижда първородният от най-старата линия да бъде шеф на рода.[3]
В началото на 17 век той и братята му стават католици. Това му помага да служи от 1599 г. в двора на Матиас, Фердинанд II и Фердинанд III. Изпращан е на дипломатически мисии. Той придружава ерцхерцог Матиас в походите в Унгария и присъства при обсадата на Офен и през ж1608 г. в похода му в Бохемия против Рудолф II.
През 1606 г. Гундакар става съветник в дворцовата камера и неин ръководител през 1608/1613 г. Той също е съветник в Долно-австрийската камера. Той е хауптман в Горна Австрия, маршал в Долна Австрия, главен дворцов майстер на съпругата на император Матиас Анна Тиролска.
През 1623 г. Гундакар е издигнат на наследствен имперски княз. Той живее повече в замък Вилферсдорф и го престроява на воден дворец.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Първи брак: на 15 август 1603 г. с графиня Агнес от Източна Фризия (* 1 януари 1584; † 28 февруари 1616), дъщеря на граф Ено III от Източна Фризия и Валбурга фон Ритберг. Те имат децата:
- Юлиана (1605 – 1658) ∞ 1636 граф Николаус Фугер фон Оберндорф/Нордендорф (1596 – 1676)
- Елизабет (1606 – 1630)
- Максимилиана Констанца (* 3 януари 1608; † 1642) ∞ 1630 граф Матиас фон Турн и Фалзасина
- Цезар (1609 – 1610)
- Йохана (1611 – 1611)
- Хартман фон Лихтенщайн, 2. княз фон Лихтенщайн (* 9 февруари 1613; † 11 февруари 1686) ∞ 27 октомври 1640 г. за Сидония Елизабет фон Залм-Райфершайт (* 6 септември 1623; † 23 септември 1688)
Втори брак: през 1618 г. с Елизабет Лукреция фон Тешен (* 1 юни 1599; † 19 май 1653) от род Пясти той има децата:
- Мария Анна (* 13 август 1621; † 1655) ∞ 1652 Вилхелм Хайнрих Шлик, граф фон Пасаун и Вайскирхен († 1652)
- Фердинанд Йохан (1622 – 1666) ∞ графиня Доротея Анна фон Лодрон (1619 – 1666), вдовица на Матиас Галас (1588 – 1647)
- Алберт (1625 – 1627)
- Анна (1625 – 1654)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Franz Christoph Khevenhüller (Graf zu Frankenburg): Conterfet Kupfferstich: (soviel man bekommen können) de jenigen vornehmen Ministren und hohen Officiern, so von Kysers Ferdinand des Andern Geburth an, biß zu Desselben seeligisten Hintritt continué und successivè Ihr Kayserl. Majestät gedienet, Zweyter Theil. 1722, Band 2, S. 16. (Digitalisat)
- Constantin von Wurzbach: Liechtenstein, Gundaker. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 15. Theil. Kaiserlich-königliche Hof – und Staatsdruckerei, Wien 1866, S. 124 (Digitalisat).
- Jacob von Falke: Geschichte des fürstlichen Hauses Liechtenstein. Bd. 2, Wien 1877, S. 267 – 300.
- Thomas Winkelbauer. Fürst und Fürstendiener. Gundaker von Liechtenstein. Ein Österreichischer Aristokrat des konfessionellen Zeitalters. Wien/ München 1999, ISBN 3-486-64837-3.
- Thomas Winkelbauer: Gundaker von Liechtenstein als Grundherr in Niederösterreich und Mähren. Normative Quellen zur Verwaltung und Bewirtschaftung eines Herrschaftskomplexes und zur Reglementierung des Lebens der Untertanen durch einen adeligen Grundherrn sowie zur Organisation des Hofstaats und der Kanzlei eines „Neufürsten“ in der ersten Hälfte des 17. Jahrhunderts. Wien 2008.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Liechtenstein 3, genealogy.euweb.cz
- Eric-Oliver Mader: Rezension Fürst und Fürstendiener
- Portal Liechtenstein Архив на оригинала от 2009-05-22 в Wayback Machine.
- Fürsten und Prinzen von und zu Liechtenstein, geneall.net
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Gundakar, Prinz von und zu Liechtenstein, geneall.net
- ↑ Anna Maria von Ortenburg
- ↑ Geschichte Haus Liechtenstein Архив на оригинала от 2007-12-23 в Wayback Machine., fuerstenhaus.li