Гута (Шостински район)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гута
на украински: Гута
село
Страна Украйна
ОбластСумска област
РайонШосткински район
ОбщинаБерезивска селищна община
Надм. височина166 m
Население53[1] души (2001)
КАТОТТГUA59100010030083282
Пощенски код41450
Телефонен код+380 5444
Часова зонаUTC+2:00, лятото: UTC+3:00
Гута в Общомедия

Гу́та (на украински: Гута) e село в Березивска селищна община в Шостински район на Сумска област в Украйна.

Идентификационният код на селото според въведеният през 2020 г. Кодификатор на административно-териториалните единици и територии на териториалните общини (КАТОТТГ) е: UA59100010030083282.[2]

В миналото селото се е наричало „Гутка (на Миклашевски)“ (на украински: Гутка (Миклашевського)).[3][4][5]

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Гута се намира на 2 км от десния бряг на река Есман, на околи 17 км югоизточно от районния град Шостка. На разстояние 4 км се намира село Землянка.

Село Гутка е заобиколено от голям горски масив (дъб, бор).

През селото тече ручей, който с времето пресъхва.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването на населението на Украйна от 2001 г., селото наброява 53 души.[6]

Име[редактиране | редактиране на кода]

Името идва от думата „гута“, която в превод означава „стъкларска фабрика“.[3] В миналото селото се е наричало „Гутка (на Миклашевски)“ (на украински: Гутка (Миклашевського)), тъй като там благородникът Михаил Андреевич Миклашевски е имал своя стъкларска фабрика.[3][4][5]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е основано на територията на Нижинския полк в Казашкото хетманство.[3]

В слободата Новосилки (на украински: Новосілки, на руски: Новосeлки) в Глуховска сотня на хетманството в края на XVII век имало една стъкларска фабрика (гута) на благородника Михаил Андреевич Миклашевски.

В научния труд „Стъкларски фабрики в Черниговско“ на историка Вадима Модзалевски от 1926 г. се пише:[7]

Сл. Новосeлки, Глуховски повят. – „Слободата Новоселки, с мелница с два мелнични камъка на река Ясман, там също e и стъкларски завод, на река Усок има един мелничен камък и чукало, построени с негови средства“, била утвърдена с хетмански универсал от 1688 и 1689 г. и с царска грамота от 1689 г. за владение на генералния есаул Михаил Миклашевски. Вероятно е тъждественa на хутора Гута на Миклашевски, Глуховски повят, близо до притока на р. Есман (1859 г.).

Вадим Модзалевски (1926 г.): „Стъкларски фабрики в Черниговско“, стр. 81

В научния труд „Малоруски родословник“ (на руски: Малороссийский родословник) – сборник с история на малоруските благороднически родове – Вадим Модзалевски пише, че първият хетмански универсал, в който селото е упоменато, е универсал от 1687 г.[8] Такъв универсал действително съществува и иноси името „Универсал на Иван Мазепа до някогашния войскови есаул Михаил Миклашевски за село Зазирки, слобода Новосилка, стъкларска фабрика и водениц от 7 август 1687 г.“.[9] С този документ Михаил Миклашевски и потомството му се даряват със:

Село Кочерги с мелници, а благодарение на своя труд и порядъчност – и с бараж, изградени на река Есман. На същата река под с. Кочерги – с два купени [мелнични] камъка и чукало, бараж в с. Орел, на реката в с. Орел с мелница с два камъка, а третите чукала са закупени от тях, и придобити с техния труд и средства. И на същата тая река в Орел, над нареченото Будища селище, бива новооснована мелница с два камъка и чукало, а край същата тая стъкларска фабрика се намира и една слобода, наречена Новосюлки, с двукаменна мелница на река Ясман разположена.

Универсал на хетман Иван Мазепа от 7 август 1687 г.

В труда „Описание на Стара Малорусия“ на Александър Лазаревски от 1888 г. липсва информация за слобода на име Новосилка в Глуховска сотня, но при описването на именията на Михаил А. Миклашевски той отбелязва: „през 1687 г. Мазепа му дава село Кочерги“,[10] което се споменава и в горепосочения универсал. Лазаревски посочва в своя труд също, че „Глуховските имения включват селата Воргол, Зазирки, Волокитине, Кочерги и Палиевка, слободите и хуторите Дорошовка, Колошиновка, Кубаров и др.“.[11]

Историци стигат до извода, че спокойно може да се приеме, че стъкларската фабрика е основана около 1687г. близо до слободата Новосилка в Глуховска сотня, която обаче бързо изчезнала от картата на Нежинския полк. В труда „Описание на Новгород-Северското намесничество (1779–1781)“, както и в „Описание на Стара Малорусия“, няма информация за слобода Новосилка, така че предположението на Вадим Модзалевски относно нейната идентичност с хутора Гутка (на Миклашевски) в Глуховски повят близо до притока на реката Есман (1859 г.) може да бъде подкрепено.[3]

През 1917 г. село Гута влиза в състава на Украинската народна република, а от април 1918 г. — в състава на Украинската Държава на хетман Павло Скоропадски. През 1921 г. в село Гута господства стабилен окупационен режим на комунисти, срещу който местните жители оказват съпротива.

От 1 до 3 март 1921 г. близо до село Гута се състои битка между партизаните на Сидор Ковпак и немски нацистки войници; германците претърпяват загуби и още на 8 март 1942 г. заедно с бойци от Украинската рота (паравоенна групировка на страната на нацистите) подпалват село Гута, опожарявайки 79 двора, а 160 жители биват разстреляни.

През 1946 г. комунистите прибягват нов Гладомор (масов глад), ограбвайки селяните.

През 1991 г. селото е освободено от окупацията на СССР и става част от държавата Украйна.

От 2022 г. в региона на село Гута – Сумска област – се водят активни военни действия в хода на Руската нападателна война срещу Украйна.[12][13]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кількість наявного населення по кожному сільському населеному пункту, Сумська область (осіб) - 059_ГЛУХІВСЬКИЙ РАЙОН , Рік // Державна служба статистики України. Архивиран от оригинала на 2024-02-09. Посетен на 2024-02-09. (на украински)
  2. Децентралізація. село Гута // Архивиран от оригинала на 2024-02-09. Посетен на 2024-02-09. (на украински)
  3. а б в г д Крапивний, Роман. Гутний промисел на теренах Ніжинського полку в середині XVII – XVIII ст. // Ніжинська старовина 18 (21). 2014. с. 134.
  4. а б Штиглиц, Николай Бернгардович. Черниговская губерния. III. Уезд Глуховский. Стан 2. // Список населенных мест Черниговской губернии по сведениям 1859 года. Санктпетербург, Центральный статистический комитет Министерства внутренних дел, 1866. 707|Гутка (Миклашевского), хут. вл.|при протоке р. Есмани. с. 35. Посетен на 2024-02-09.
  5. а б село Гута при протоке р. Есмани. Глуховский уезд, Черниговская губерния. ID 78288 // Архивиран от оригинала на 2024-02-09. Посетен на 2024-02-09. (на руски)
  6. Кількість наявного населення по кожному сільському населеному пункту, Сумська область (осіб) - 059_ГЛУХІВСЬКИЙ РАЙОН , Рік // Державна служба статистики України. Архивиран от оригинала на 2024-02-09. Посетен на 2024-02-09. (на украински)
  7. Модзалевський, Вадим Львович. Гути на Чернігівщині. Київ, Українська академія наук, 1926. с. 81. Посетен на 2024-02-09.
  8. Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийский родословник. Т. Третий: Л-О. Киев, Типо-Литография „С. В. Кульженко“, 1912. с. 477. Посетен на 2024-02-09.
  9. № 6, 1687, серпня 7. Гадяч. - Універсал Івана Мазепи колишньому військовому осавулові Михайлові Миклашевському на село Зазірки, слобідку Новосілки, гуту і млини // Універсали Івана Мазепи 1687–1709. Київ, Львів, Інституті української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Наукове товариство ім. Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ, 2002. ISBN 966-7155-61-7. с. 71-72. Посетен на 2024-02-09.
  10. Лазаревскій, Александръ Матвѣевичъ. Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления. Т. Том первый: Полк Стародубский. Киев, Типография К. Н. Милевского, 1888. с. 29. Посетен на 2024-02-09.
  11. Лазаревскій, Александръ Матвѣевичъ. Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления. Т. Том первый: Полк Стародубский. Киев, Типография К. Н. Милевского, 1888. с. 33. Посетен на 2024-02-09.
  12. Русия отново атакува населени места в Сумска област в Украйна // Българско национално радио. 2022-12-23. Архивиран от оригинала на 2022-12-23. Посетен на 2024-02-09.
  13. Дурал, Джанан. За втора поредна година Украйна посрещна Великден в условията на война // Българска Национална Телевизия. 2023-04-16. Архивиран от оригинала на 2023-04-16. Посетен на 2024-02-09.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гута (хутір)“ в Уикипедия на украински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​