Гюнтер Бруно Фукс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гюнтер Бруно Фукс
(Günter Bruno Fuchs)
Gedenktafel Güntzelstr 53 (Wilmd) Günter Bruno Fuchs.jpg
Паметна плоча за Гюнтер Бруно Фукс в Берлин
Роден: 3 юли 1928 г.
Берлин, Германия
Починал: 19 април 1977 г.
(на 48 г.)
Берлин, Германия
Подпис:
GBF Signature.jpg

Гюнтер Бруно Фукс (на немски: Günter Bruno Fuchs) е немски поет, белетрист, график и автор на книги за деца.


Живот[редактиране | edit source]

Още ученик Фукс е призован в „народното опълчение“ и в края на Втората световна война служи в противовъздушната отбрана на Берлин. Заловен е и е пратен в белгийски военнопленнически лагер. През 1949 г. се завръща в Берлин и става студент във Висшия институт за изобразително изкуство. Работи като клоун в пътуващ цирк, а след 1952 г. е писател и график на свободна практика. Фукс издава в Ройтлинген литературното списание „Визум“, съосновател е на галерия „Цинке“ и сътрудничи на радиото. В 1958 г. поетът се преселва в Западен Берлин. От 1971 г. е член на ПЕН-центъра на ФРГ.

Творчество[редактиране | edit source]

В поезията си Гюнтер Бруно Фукс заявява своето нежелание да се приобщи към съществуващите политически порядки. Първата му стихосбирка „Сутринта“ (1954) и следващата „Цигански барабан“ (1956) със собствени гравюри на дърво са посветени на стремежа да се изгради собствено съществувание „помежду властващите идеологии“. Следват „След домашния обиск“ (1957), „Молитвеник на един гълтач на мечове“ (1960), „Пиянски съзерцания“ (1962), „Песен на скитника“ [1] (1965), „Странички на един придворен поет и други стихотворения“ (1967).

Надгробният камък на
Гюнтер Бруно Фукс в Берлин

Влияние[редактиране | edit source]

Наричат Гюнтер Бруно Фукс непримирим размирник, поет с „едно плачещо и друго смеещо се око“. На погребението му са стичат почитатели от цяла Германия. Надгробното слово държи неговият приятел, поетът Кристоф Мекел.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Der verratene Messias, 1953
  • Die Wiederkehr des heiligen Franz, 1954
  • Der Morgen, 1954
  • Zigeunertrommel, Gedichte, 1956
  • Die Jungen vom Teufelsmoor", 1956
  • Nach der Haussuchung, 1957
  • Polizeistunde, 1959
  • Brevier eines Degenschluckers, 1960
  • Trinkermeditationen, 1962
  • Krümelnehmer, 1963
  • Die Meisengeige. Zeitgenössische Nonsensverse (Hrsgb.), 1964
  • Pennergesang. Gedichte & Chansons , 1965
  • Herrn Eules Kreuzberger Kneipentraum, 1966
  • Blätter eines Hof-Poeten, 1967
  • Zwischen Kopf und Kragen. 32 wahre Geschichten und 13 Bilder, 1967
„Цинке. Берлин“ (1979)
  • Bericht eines Bremer Stadtmusikanten, 1968
  • Fibelgeschichten, 1969
  • Handbuch für Einwohner, 1969
  • Das Lesebuch des Günter Bruno Fuchs, 1970
  • Der Bahnwärter Sandomir, 1971
  • Aus dem Leben eines Taugenichts, 1971
  • Reiseplan für Westberliner anlässlich einer Reise nach Moskau und zurück, 1973
  • Wanderbühne, 1976
  • Gesammelte Fibelgeschichten und letzte Gedichte, 1978 (postum)
  • Ratten werden verschenkt, 1984 (postum)
  • Gemütlich summt das Vaterland, 1984 (postum)
  • Erlernter Beruf eines Vogels, 1985 (postum)
  • Werke in drei Bänden,1990-1995 (postum)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението "Един скитник има гост" в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]