Давид Селеница
| Давид Селеница Δαβίδ ο Σεληνιτζιώτης | |
| зограф | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Давид Селеница в Общомедия | |
Давид Селеница (на гръцки: Δαβίδ ο Σεληνιτζιώτης, Δαβίδ Σελενίτσα; на албански: David Selenica) е зограф от XVIII век, действал в района на Югозападна Македония и Северен Епир,[1] основател на Корчанската художествена школа.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в южноалбанското градче Селеница, край Вльора (Авлона). Според Порфирий Успенски Давид от Авлона е учителят на Дионисий от Фурна. Негова е ерминията от Великата Лавра (кодекс № 127) от 1711 година, която по-късно става наръчник на зографите от Галатищката художествена школа.[1]
Около 1711 година Давид изписва 14 иконостасни икони на манастира „Свети Наум“ край Охрид.[1] В 1715 година изписва стенописите в нартекса на параклиса „Света Богородица Кукузелиса“ във Великата Лавра, където оставя подпис „διά χειρός πολυίστορος τε και οξυγράφου καλάμου του πανοσιωτάτου κυρίου κυρ Δαβ(ίδ) του Σελενιτζιότου“.[1][3] В 1726 година заедно с учениците си Константин и Христо изписва стенописите в храма „Свети Николай“ в Москополе, като се подписва „διά χειρός πολυΐστορος τε και οξυγράφου καλάμου του πανοσιωτάτου κυρίου κυρ Δαβίδ του Σελενιτζιώτου“.[1][2] Негови са 4 икони от църквата, датиращи от същото време - „Преображение“, „Въведение Богородично“, „Отричане на Тома“ и „Сваляне от кръста“ - днес в Археологическия и художествен музей в Тирана.[1]
- Стенописи от „Свети Николай“ в Москополе, 1726 г.
-
-
-
-
-
-
-
-
На следната 1727 година изписва стенописите в костурската църква „Свети Йоан Предтеча Позерски“.[1][4]
- Стенописи от „Свети Йоан Предтеча Позерски“, 1727/1728 г.
-
Дървото на живота и колелото на живота, стенопис от женската църква -
Свети Сисой -
Райско цвете -
-
-
-
Стенопис на Свети Трифон -
Обезглавяване на Свети Йоан Предтеча
В същата 1727 година изписва стенописите в солунския храм „Света Богородица Нова“.[1][4] Дело на Давид Селеница са и стенописите в нартекса на католикона на манастира Дохиар, както и параклиса „Свети Йоан Богослов“ на Симонопетра.[1] На Давид принадлежи иконата „Отричане на Тома“, датирана около 1730 година, от църквата „Света Богородица“ в Москополе, Днес в музея за средновековно изкуство в Корча. Отново датирани около 1730 година са и 7 негови икони от „Свети Димитър“ в Битоля - царската икона на Исус Христос и празничните „Въведение Богородично“, „Кръщение Христово“, „Влизане в Йерусалим“, „Разпятие“, „Петдесетница“ и „Отричане на Тома“. По-късно работи в Бер. Негови са иконите „Света Богородица“ (1734) от „Големи Свети Безсребреници“ и „Христос Вседържител“ и владишкият трон в „Св. св. Петър и Павел“ в Бер.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 229. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
- ↑ а б Popa, Theofan. Piktorët mesjetarë Shqiptarë. Ministry of Education and Culture, 1961. с. 63–5.
- ↑ Studia Albanica. Т. 37. University of Michigan, Academy of Sciences of Albania, 2004. с. 65.
- ↑ а б Pirovano, Carlo. Percorsi del sacro: icone dai musei albanesi. Electa, 2002. ISBN 88-435-8291-7. с. 37–8, 67. (на италиански)
|
