Дебърско поле
| Дебърско поле Дебарско поле | |
 Поглед на Дебърското поле | |
  Местоположение на картата на Северна Македония | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Албания, Северна Македония |
| Площ | 973 km2 |
| Инфраструктура | |
| Селища | Дебър |
_12.JPG)
Дебърското поле или Дебърската котловина, наричано от местното население По̀ле, е котловина и историко-географска област в западната част на Северна Македония и североизточната част на Албания.[1][2]
Граници[редактиране | редактиране на кода]
Простира се по поречието на реките Черни Дрин и Радика. Източна граница е планината Кърчин. От Кърчин границата слиза на юг и стига до Радика източно от село Райчица. Оттам южната граница се движи по Радика до устието ѝ в Черни Дрин. На югозапад и запад гриницата на Полето е Черни Дрин.[3] Северната граница минава по хребета Кенок южно от Трепча и северно от Еребара, който свързва Дрин с Кърчин.[4]
Полето заема площ от 973 km2, от които 80% са на височина от 750 m - 2200 m. Разпростира се по дължината на Косоврашкия и Банишкия разсед, по дължината, на които са се образували термоминерални извори.[2]
Формиране[редактиране | редактиране на кода]
През плиоцена е била запълнена с вода и певърната в езеро. Дъното на Дебърската котловина е запълнено с кватернерни и плиоценски седименти.[2]
Историко-географска област[редактиране | редактиране на кода]
Полето е и историко-географска област, в която влизат не само селищата в равнината.[1]
Селата в северномакедонската половина са част от община Дебър, с център едноименния град Дебър.[2] На северномакедонска територия на изток от пътя Дебър - Пешкопия са селата Райчица, Елевци, Кривци, историческото село Пиянец, Хаме и Банища. На запад от пътя са Спас, Селокуки, Коняри, историческото село Сушица, Бомово и Търнанич.[1]
На албанска територия, част от албанската община Дебър, са селата Решане, Горно Блато (Блата е Сипърме), Долно Блато (Блата е Пощме), Почести (Почест), Обоки, Макелари (Макелара), Песяки (Песяка), Чернени (Чернена), Войник (Войника), Алайбеглия (Бурим), Граждане (Греждан), Попинари (Попинара), Ърбеле (Хербели), Еребар и Деоляни (Доволан).[1]
Граничната днес Решанска река и в миналото разделя Полето на Горно Поле - южния северномакедонски дял, и Долно Поле - северния албански дял.[1]
Историко-георграфската област е част от голямата област Горни Дебър. На изток граничи с Долна Река, на юг с Жупа, на югозапад с Голо бърдо, на запад с Малесията[1] и на север с Долни Дебър.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Русић, Бранислав. Поље Дебарско // Годишен зборник на Филозофскиот факултет 7. Скопје, 1954. с. 123. (на сръбски)
- ↑ а б в г Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 435. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Русић, Бранислав. Поље Дебарско // Годишен зборник на Филозофскиот факултет 7. Скопје, 1954. с. 124. (на сръбски)
- ↑ Карта на Дебърско. София, Издание на Дебърското благотворително братство.
