Ърбеле
| Ърбеле Herbel |
|
| Местоположение | |
|---|---|
 Ърбеле
Разположение в Албания
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Дебър |
| Окръг | Дебър |
| Община | Макелари |
| Географска област | Поле |
| Население | ? (?) |
| Надм. височина | 723 m |
Ърбеле или Ърбели или Орбеле (изписване до 1945 година Ѫрбеле, на албански: Herbel или Herbeli) е село в Република Албания, община Макелари, окръг Дебър, административна област Дебър.
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено в историкогеографската област Поле в западното подножие на планината Дешат. В селото е открит Орбелският триод - среднобългарски книжовен паметник от 13 век.
[редактиране] История
В 19 век Ърбеле е смесено българо-торбешко село в Дебърска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Ърбели (Arbeli) е посочено като село със 110 домакинства със 226 жители българи и 171 жители помаци.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Орбеле (Ърбели) живеят 75 души българи християни и 125 души българи мохамедани, [2] като българите мохамедани (торбешите) са в процес на поалбанчване:
| „ | Жителите на селата Острени (Големо и Мало), Търново, Кленье, Летен, Джепища, Ърбеле, Обоки, Макелари и др. предпочитат да се казват арнаути и да говорят арнаутски.[3] | “ |
По данни на Екзархията в края на 19 век в Ърбеле има 38 православни къщи със 190 души жители българи.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ърбеле (Arbélé) има 224 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]
В началото на века албанският род Муревци завзема насилствено почти половината от землището на селото, кара селяните да им построят кули и няколко къщи ангария. След Младотурската революция в 1908 година и обезоръжителната акция през лятото на 1910 година Муревци продават на селяните заграбеното и се връщат в Малесията отвъд Дрин.[6]
В 1909 година солунският търговец Спиро Тр. Бояджиев подарява на училището в Ърбеле абонамент за вестник „Дебърски глас“.[7]
В 1911 година селото е нападнато от чета на Елес Даут Мурески.[8]
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Ърбеле има 35 български екзархийски и 18 албански мюсюлмански къщи.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година 10 души от Ърбеле са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
След войната селото попада в Албания. В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Ърбеле е отбелязано като село с 60 къщи, като половината са на православни българи. В селото е била запазена още и черквата.[11]
[редактиране] Личности
- Родени в Ърбеле
Ангел Дуков (1892 - 1913), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година[12]- Андрея Дуков (1894 - ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[13]
- Антим Христов (1894 - ?), македоно-одрински опълченец, майстор, 4 рота на 1 дебърска дружина[14]
- Блаже Алексов, македоно-одрински опълченец, 40-годишен, предприемач, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[15]
- Бошко Негриов (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[16]
- Гавраил Спиров (Гаврил), македоно-одрински опълченец, дюлгер, 3 рота на 1 дебърска дружина[17]
- Кръстьо Алексов (1877 - ?), български революционер, войвода на ВМОРО
- Кръстьо Костов (1894 - 1987), македоно-одрински опълченец, майстор зидар, 4 рота на 1 дебърска дружина[18]
- Никола Н. Божинов (1867 - ?), македоно-одрински опълченец, дюлгерин, Продоволствен транспорт на МОО[19]
- Павел Спасов (Павле, 1872 - ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[20]
- Цвятко Апостолов (1894/1895 - ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 4 рота на 1 дебърска дружина[21]
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 170-171.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.259.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 90.
- ↑ Българите в Албания I част
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, p.152-153.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 30, 6 февруари 1911, стр. 2.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 8, 24 май 1909, стр. 4.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 31, 12 февруари 1911, стр. 3.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 890.
- ↑ Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 250-251.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 251.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 760.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 18.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 488.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 630.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 373.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 94.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 627.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 50.
|
|||||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
