Дези Икарди
| Дези Икарди Desy Icardi | |
| Родена | |
|---|---|
| Професия | писател, актьор |
| Националност |  Италия |
| Активен период | 2018 – |
| Жанр | драма, любовен роман, трилър |
| Известни творби | „Момичето, което усещаше книгите” |
| Уебсайт | www.desyicardi.it |
Дези Икарди (на италиански: Desy Icardi) е италианска комедийна актриса и писателка на произведения в жанра романтичен трилър, любовен роман и социална драма.[1][2][3][4][5]
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Дези Икарди е родена в Торино, Италия.[2] През 2004 г. завършва специалност „Анимационен театър“ (използване на театрални техники в области, които не са чисто сценични, като обучение) в Торинския университет.[4] След дипломирането си работи като корпоративен треньор, стендъп комик и копирайтър.[3]
От 2006 г. се изявява на кабаретните сцени под псевдонима „Дези“, автор е предимно на комични театрални текстове и на някои режисури.[5] През 2013 г. създава Pataridens – първият италиански блог, посветен на женската комедия.[3] През 2017 г. пише и участва в комедийния мини уебсериал „(Почти) писател“, който разказва историята на провалите на амбициозен писател.[5]
Първият ѝ роман „Токчета и кражби“ е издаден през 2018 г.[4] Две жени, професионална крадла и клептоманка, са хванати да крадат в магазин и са задържани в офиса на охраната, където са забравени за през нощта. Те спорят, разказват историите си, шегуват се и от разказите им се разбира, че всеки, поне веднъж в живота си, е откраднал нещо от някого, независимо дали са пари, време, внимание, секс или дори любов.[1]
През 2019 г. е издаден романът ѝ „Момичето, което усещаше книгите“. Главната героиня Аделина отива през 1957 г. в Торино, за да учи и живее при леля си. Тя има проблеми с четенето и паметта, докато не открива, че притежава необикновена дарба: да чете с обонянието си книги на всякакви езици. Този ѝ талант обаче се превръща в заплаха когато алчният нотариус Верняно решава да я използва за декодиране на мистериозната древна книга, наречена „Ръкопис на Войнич“. Те трябва да се доберат до сейф в Ню Йорк, където го пази собственичката му, което е много рисковано.[1] Книгата е номинирана за наградата за литература на Европейския съюз.[4][5]
Дези Икарди живее в Торино.[2]
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]
- Tacchi e taccheggi (2018)[1][4][5]
- L’annusatrice di libri (2019)[2]
Момичето, което усещаше книгите, ИК „Персей“, София (2022), прев. Ваньо Попов - La ragazza con la macchina da scrivere (2020)
- La biblioteca dei sussurri (2021)
- La fotografa degli spiriti (2022)
Екранизации[редактиране | редактиране на кода]
- 2017 (Quasi) writer – комедиен мини уебсериал
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на Дези Икарди
- Произведения на Дези Икарди в
Моята библиотека - „Роман на Дези Икарди ни връща вкуса на голямата литература“, за „Момичето, което усещаше книгите“, „Импресио“
|
