Джой Адамсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Джой Адамсън (20 януари 1910 – 3 януари 1980) е известна природо изследователка и писателка. Най-голяма слава постига книгата ѝ Born free ( части от нея са преведени на български в книгата "Лъвицата Елза") в която тя описва наблюденията си проведени по време на връщането на лъвицата отгледана от хора, към естествената и среда. Адамсън провежда същият опит и с гепард и леопард. Книгите ѝ са превеждани на множество езици и филмирани многократно.

Ранни години[редактиране | edit source]

Рожденото ѝ име е Friederike Victoria Gessner. Родена е в градчето Troppau, Austria-Hungary, днешна Opava , Czeh Repubilic , в заможно семейство, но е отгледана от баба си. Още от рано прояваяв всестранни заложби в областта на изкуството- занимава се със скулптура, живопис и музика. Записва се да учи медицина, но в последатвие прекъсва. Има три брака, като любовта открива в лицето на третия си съпруг Джордж Адамсън, надзирател по дивеча в Кения. Където съграждат своя дом и прекарват живота си.

Творчество[редактиране | edit source]

Авторка е на множество книги, някои от които издателство "Земиздат" издава и у нас:

—Части от историята на Елза, например, са публикувани в книгата "Лъвицата Елза"

"Петнистия сфинкс"

"Зовът на Пипа"

"Кралицата на Шаба"

"Приятели от гората"

Книгите ѝ са превеждани на множество езици и оглавяват класациите в годините на издаването си. А приходите от тях постъпват в специален фонд учреден от нея : "The Elsa wild animal appeal" , който по късно е преименуван в "Elsa conservation trust", а в момента ролята му е подета от "Born Free Foundation". По книгата "Born free" са правени няколко филма, като в първия самите Джой и Джордж помагат на снимачния екип и установяват добро приятелство с актьорите изпълняващи техните роли. След снимките Джордж Адамсън успява да издейства част от лъвовете да бъдат върнати на свобода, точно като Елза чиято роля са играли. По това време Джой вече се е заела да продължи опита им, този път с женският гепард Пипа. Освен като писател Джой получава признание и като художник, част от картините ѝ на местното население са изложени в музея в Найроби, Кения. Канена е да илюстрира книги.

Джой и питомките ѝ[редактиране | edit source]

Джой успява да върне на свобода и трите вида големи котки живеещи в Африка. Първият и най-известен е случая на лъвицата Елза. Елза попада при семейство Адамсън, след като при инцидент майка ѝ е убита. Елза и двете ѝ сестри израстват с Джой и Джордж , но когато стават прекалено големи Адамсън се принуждават да изпратят сестрите ѝ в зоопарк. Това дълбоко разстройва и двамата и те решават да се опитат да върнат поне Елза към естествен начин на живот. Животно отгледано от хора не може да заживее напълно независимо, затова Джой и Джордж продължават да помагат от разстояние, да я закрилят и да я насърчават в пътя ѝ обратно към дивото, при няколко премествания в нови паркове, и до самата ѝ смърт. Усилията им обаче са възнаградени, когато и трите деца на Елза заживяват, като напълно самостоятелни, диви лъвове. Целия процес на връщането на Елза, живота ѝ на свобода и грижата ѝ за потомството е отразен в три книги (части от тях у нас са публикувани в книгата "Лъвицата Елза"), които веднага постигат голям успех. Хората са развълнувани и трогнати от историята на лъвицата и нейните осиновители. Смята се дори, че донякъде за това допринасят множеството фотографии, които Адамсън включват към книгите. Така читателите добиват усещането, че познават отблизо Елза и семейство Адамсън. След смъртта на Елза успеха на книгата вече е толкова голям, че по нея решават да заснемат филм. Джой и Джордж са поканени да съветват снимачния екип и през този период познати молят Джой да вземе при себе си тяхната питомка — гепарда Пипа, тъй като те напускат Африка и няма как да я вземат със себе си. Джой се съгласява, но скоро осъзнава, че не бива такова красиво животно да се лишава от свобода и решава да повтори опита. Този път обаче нещата са малко по-сложни по няколко причини. За разлика от Елза, която е отрасла с хора, но в непосредствена близост с природата, Пипа изобщо не е имала досег с нея и е отглеждана като домашен любимец — подобно на кученце. Освен това този път Джой трябва да се справи сама, тъй като Джордж решава да се бори да издейства, колкото се може повече от лъвовете участвали в заснемането на филма също да бъдат върнати на свобода. Двамата правят лагери на известно разстояние, тъй като лъвовете и гепардите са естествени врагове и всеки се заема със своето начинание. Въпреки трудностите които Джой среща и инцидента, който претърпява през този период, успява да върне Пипа към естествен начин на живот и след смъртта си тя е оставила две поколения диви гепарди. Нейният живот също е описан в три книги (у нас "Петнистия сфинкс" и "Зовът на Пипа"). От тук насетне Джой започва да планира да завърши наблюденията си връщайки на свобода и леопард. Минава обаче известно време преди да успее да намери Пени. Джой има намерение да проследи по същия начин и нейната история,но за жалост тъкмо когато Пени се сдобива с първото си поколение смъртта застига Джой ...

Трагична смърт[редактиране | edit source]

Всяка смърт сама по себе си е трагедия, още повече когато светът губи такава забележителна и всеотдайна личност. Още по-страшното в случая е , че Джой не умира от естествена смърт, тя е убита от един от бившите си служители. Когато асистента ѝ намира мъртвото ѝ тяло изглежда, че тя е станала жертва на инцидент с диво животно. Последвалото разследване обаче установява, че това е инсценировка и тя е загинала от човешка ръка. Убиецът е заловен и осъден на доживотен затвор. Той твърди, че мотивите му са лични, но нейни близки и познати подозират, че зад смъртта ѝ стоят по-скоро интереси на бракониери, които негодували от засилената охрана около лагера ѝ. В крайна сметка това което със сигурност е ясно, е че света губи един истински талант не само в литературата, но и в живописта. Направила много за опазването на Африка и широкото популяризиране на проблемите в черния континент. Със значителен принос в опознаването нрава и навиците на живот на големите котки.

Постижения[редактиране | edit source]

Благодарение на живота си и с трите вида големи котки Джой Адамсън разкрива множество факти от живота на тези слабо изследвани тогава хищници. Въпреки това творбите ѝ се приемат повече като повествователни, отколкото като научни, тъй като самите учени зоолози не одобряват нестандартният ѝ метод, смятайки че прекалената ѝ близост и прекия контакт с животното ѝ пречат да е напълно обективна. Тя обаче успява да използва наученото за да събуди у читателите си любов и възхищение към тези прелестни създания, и да ги накара да погледнат сериозно на проблемите надвиснали над тях. Подобен ефект е търсен и при илюстрованите от нея ботанически книги. Адамсън смята че ако покаже на хората богатствата на Африка и те като нея, ще пожелаят да ги спасят. Приносът ѝ в опазване на дивата природа на Африка е значителен и многостранен!

Източници[редактиране | edit source]

Предговорите към книгите ѝ, издадени от ИК "Земиздат". Книгите ѝ. Статии след смъртта ѝ.