Динофитови водорасли
| Динофитови водорасли | ||||||||||||
 | ||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||
| ||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||
Buetschli, 1885 | ||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||
| ||||||||||||
| Обхват на вкаменелости | ||||||||||||
| Динофитови водорасли в Общомедия | ||||||||||||
| [ редактиране ] |
Динофитовите водорасли, още динофлагелати (Dinoflagellata), са група едноклетъчни еукариоти. Те са считани за водорасли, но са предимно морски планктон, често срещан и в сладки води. Популацията е разпределена в зависимост от температурата на морската повърхност, солеността и дълбочината. За много динофлагелати се знае, че са фотосинтетични, но голяма част от тях всъщност са миксотрофни, съчетавайки фотосинтезата с поглъщането на храна (фагоцитоза и мизоцитоза).[1][2]
Бързото натрупване на определени динофлагелати може да доведе до видимо оцветяване на водата. Мидите обитаващи такива води могат да се замърсят и впоследствие да причинят отравяне ако се консумират.
Някои динофлагелати също проявяват биолуминесценция – по този начин, някои части на Индийския океан светят през нощта в синьо-зелено.
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Динофитовите водорасли са разпространени във всички водни среди – солена (около 90% от видовете) и сладка вода, включително в сняг или лед. Срещат се масово във всички океани, особено в тропическите райони, а през лятото и в умерените.[3]
Класификация[редактиране | редактиране на кода]
Понастоящем са описани около 1555 вида свободно живеещи морски динофлагелати.[4] Друго проучване дава информация, че те наброяват около 2000 живи вида, от които над 1700 са морски, а около 220 са сладководни.[5] Според последните проучвания се предполага, че динофлагелатите наброяват общо 2294 живи вида, които включват морски, сладководни и паразитни представители.[6]
- Тип Динофлагелати (Dinoflagellata)
- Надклас Dinokaryota Fensome et al., 1993
- Клас Dinophyceae Pascher, 1914 (Noctiluciphyceae, Noctilucea)
- Клас Peridinea Ehrenberg, 1830
- Надклас Syndina Cavalier-Smith, 1993
- Клас Syndiniophyceae A.R. Loebl., (1976) (Syndinea)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Stoecker, D. K. Mixotrophy among Dinoflagellates // The Journal of Eukaryotic Microbiology 46 (4). 1999. DOI:10.1111/j.1550-7408.1999.tb04619.x. с. 397 – 401.
- ↑ Esser, Karl, Lüttge, Ulrich, Beyschlag, Wolfram. Progress in Botany: Genetics Physiology Systematics Ecology. 2012-12-06. ISBN 9783642188190.
- ↑ Dinoflagellates // Smithsonian National Museum of Natural History. Архивиран от оригинала на 2015-04-21. Посетен на 2015-08-05.
- ↑ GÓMEZ, F. A list of free-living dinoflagellate species in the world's oceans // Acta Botanica Croatica 64 (1). 2005. с. 129 – 212.
- ↑ Dinoflagellate diversity and distribution // Biodivers. Conserv. 17 (2). February 2008. DOI:10.1007/s10531-007-9258-3. с. 407 – 418.
- ↑ Gómez F. A checklist and classification of living dinoflagellates (Dinoflagellata, Alveolata) // CICIMAR Océanides 27 (1). 2012. с. 65 – 140. Архивиран от оригинала на 2013-11-27.