Доктор Но

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Доктор Но
Dr.No
Режисьор Терънс Йънг
Продукция Хари Залцман и Албърт Броколи
Сценарий Ричард Майбаум
В ролите Шон Конъри
Джоузеф Уайзман
Урсула Андрес
Джак Лорд
Джон Кицмилър
Музика Монти Норман и Джон Бари
Разпространител Метро-Голдуин-Майер
Юнайтед Артистс
Премиера 5 октомври 1962
Времетраене 110 минути
Страна Флаг на Великобритания Великобритания
Език английски
Бюджет $1 100 000
Приходи $59 500 000
Хронология
От Русия с любов 1963 г.
Fleche-defaut-droite-bord.svg
Външни препратки
IMDb
Общомедия В Общомедия

Доктор Но“ е първият филм от шпионската поредица за британския таен агент Джеймс Бонд на писателя Иън Флеминг. В ролята на известния герой е Шон Конъри, като във филма участват още Джоузеф Уайсман, Урсула Андрес, Джак Лорд и Джон Кицмилър. Режисьор е Терънс Йънг.

Успехът на „Доктор Но“ като първи филм от поредицата на Иън Флеминг предизвиква създаването на филми по романите на английския писател, което продължава и в наши дни. С излизането на първият филм от поредицата „007“ процъфтява жанрът на шпионските филми през шестдесетте години на 20-ти век. Въпреки че е първият от над двадесетте излезли досега, в него не се показва потвърждаването на статуса на Бонд като агент с две нули („double 0 agent“), което му дава и така известния лиценз за убиване. Началният кадър на филма остава непроменен и до днес. Бонд извървява няколко крачки в ляв профил, след което се се обръща към камерата и стреля като след изстрела от горната част пада кръв. Всичко това се случва в рамките на дуло на пистолет (разлика прави само началото на „Казино Роял“). Началният кадър е измислен от Маурис Биндър.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

В Ямайка британският агент Джон Странгуейс и неговата секретарка са убити от „трите слепи мишки“ (наемни убийци на Доктор Но), в резултат, на което те взимат файловете за Доктора и личния му остров „Ключът на рака“ (Crab key). MI6 (английските тайни служби) веднага реагира като изпраща най-добрия си агент — Джеймс Бонд да разследва случилото се. В момента, в който Агент 007 разбира задачата си, в действие влиза и легендарният пистолет Walter PPK, който Бонд е принуден да приеме, за да замени с досегашната си любима „Beretta M1934“. Веднага щом Бонд пристига в Ямайка, враговете му започват да се опитват да го отстранят. На летището Бонд среща млад мъж, който го лъже, че е изпратен от хотела с кола да го вземе. Британският агент се усъмнява и проверява дали това, което шофьорът казва е истина, и разбира, че от хотела всъщност не е пращана никаква кола. В момента на тръгването от летището към хотела, друг автомобил започва да преследва току що запозналите се. С малко хитрост Джеймс успява да се измъкне. После разкрива на шофьора, че е разбрал измамата му и го принуждава да му каже за кого работи. За неуспех обаче наемникът се самоубива. Благодарение на чара си Бонд успява да се сближи с хората, които Странгуейс е познавал.

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Актьор Роля
Шон Конъри Джеймс Бонд
Урсула Андрес (озвучена от Ники ван дер Зил, а в песента от Диана Купленд) Хани Райдър, девойка-водолаз, която продава раковини
Джоузеф Уайзман Доктор Но, собственик на острова „Ключът на рака“, един от заместниците на лидера на СПЕКТЪР
Джак Лорд Феликс Лейтър, агент на ЦРУ
Антъни Доусън професор Дент, геолог от Ямайка, таен агент на Доктор Но
Джон Китцмилер Куорел, рибар, който помага на Бонд и Лейтър
Зена Маршъл г-ца Таро, секретарка на губернатора на Ямайка, таен агент на Доктор Но
Бернард Ли „М“, шефът на МИ-6
Лоис Максвел мис Мънипени, секретарка на „М“
Петър Бъртън Q (майор Бутройд), началник на технически отдел на МИ-6
Юнис Гейсън (озвучена от Ники ван дер Зил) Силвия Тренч, девойка, коята отговаря на Бонд в клуба „Le Cercle“
Тимъти Моксон (неспоменат, озвучен от Робърт Рети) Джон Странгуейс, резидент на Секретната служба в Ямайка
Реджиналд Картър м-р Джоунс, помощник на Доктор Но
Ивон Шима сестра Лили, асистент на Доктор Но
Мишел Мок сестра Роза, асистент на Доктор Но

Музика на филма[редактиране | редактиране на кода]

Монти Норман става първият композитор на „бондиана“, който пише известната тематична песен „Джеймс Бонд“. Норман е поканен от Албърт Броколи, след като Броколи харесва работа на Норман в мюзикъл. В началото на филма звучи само музикалната тема на песента, а "главната" песен ще се появи в началото в следващия филм на "бондиана".

Композитор Джон Бари, който по-късно създава музиката към 11 филма на "бондиана", постоянно се използва мелодията на Норман в своите произведения, така че мнозина вярват, че Бари е автор на главната музикална тема на "бондиана". Проведени две проучвания за авторство (последният — през 2001 г.), и в двата случая е решено в полза на Монти Норман.

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • Бюджетът на филма е много ограничен, само 1 милиона щатски долара. Поради това създателите на филма са икономисвали буквално от всичко. Украсата, вкл. картините, са изработени от картон, облечените с "кожа" врати всъщност са пластмасови. Колата на 007 (синьо Sunbeam Alpine 1961 г.) е взета под наем от фирма за рентакар. По-късно „United Artists“ е отпуска още 100 000 $ за заснемане на ефектната експлозия на "бърлогата на д-р Но".
  • Почти всички герои във филма са озвучени от германската актриса Ники ван дер Зил. Хонорарът на актрисата е 10 000 долара (за справка — главната героиня Урсула Андрес, натрупан подобна сума). В бъдеще актрисата ван дер Зил продължава да работи в "бондиана", а гласът ѝ се чува в 10 (!) филма за агент 007.
  • При заснемане на прочутата сцена, където Урсула Андрес се снима в бели бикини, тенът ѝ не е естествен, а изкуствен.
  • Филмовите права върху книгата са на Хари Залцман. Албърт Броколи безуспешно се опитва да ги купи от Залцман, но в крайна сметка се стига до бизнес и творчески съюз, който е продължава до 1975 г. По време на снимките на деветия съвместен филм (Мъжът със златния пистолет) отношенията между производителите се вгорчават, Залцман продава всичките си акции и трайно се оттегля от "бондиана".
  • От всички холивудски филмови студия отказват финансиране и единствено компанията „United Artists“ дава съгласие. Другите фирми считат, че филмът е "много британски" и "много секси".
  • Относно ролята на "главния злодей" Ян Флеминг препоръчва да се вземе актьора Кристофър Лий, но производителите са избрали Джоузеф Уайзман, който трябва да се гримира, за да изглежда „китайски“. Но по-късно, все пак Лий играе "злодея Скараманга" във филма "Мъжът със златния пистолет".
  • Първоначално за ролята на агент 007 е избран Питър Ентони, модел. Въпреки това, когато снимките започват, режисьорът Терънс Йънг осъзнава, че Питър е напълно лишен от актьорски талант. И тогава производителите избират Шон Конъри. Първоначално Конъри е лишен от блясък, с който трябва да бъде различен за Джеймс Бонд, затова Йънг се превръща в нещо като "учител" на Конъри, актьорът учи маниери от висшето общество на Лондон, както и способността да общува с жени, които играят в казиното, и т.н.
  • Актрисата Лоис Максвел, която ще бъде най-известната "Мис Мънипени", избира ролята, защото предлаганата ѝ друга роля — на Силвия Тренч, предполага много "нескромни" (по отношение на Максвел) дрехи.
  • Главен декоратор на филма е Кен Адамс. Работата му в "бондиана" е много успешна, и той ще участва в заснемането на още шест филма. Хонорарът на Адамс в "Доктор Но" е 14 500 £, но производителите са били толкова впечатлени от работата му, че му дават още 6000 паунда от собствените си пари.
  • Според сценария (и книгата), главният герой Хани Райдър, по заповед на д-р Но, е вързан и потопен, за да бъде изяден от раците. Но на снимките раците са взети леко замразени и затова те едва се движат. Затова режисьорът решава да "удави бавно" Хани.
  • Тъй като Конъри се страхува много от паяци, на сцената в леглото на Бонд с тарантулата снимките са направени през защитно стъкло. При монтажа на филма режисьорът Йънг е изключително недоволен от качеството на изображението, и затова трябва да преснемат сцената, като използват каскадьора Боб Симънс.
  • По време на вечерята с д-р Но Бонд в кабинета му се вижда портретът на херцог Уелингтън рисуван от великия Гоя. Интересното е, че точно преди началото на снимките картината е била открадната от музея в Лондон.