Долина на падналите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Монументът „Долина на падналите“

„Долината на падналите“ (исп. Valle de los Caídos), или „Абатство на Светия Кръст при Долината на падналите“ (Abadía de la Santa Cruz del Valle de los Caídos), е националистически монументален комплекс в Испания, община Сан Лоренсо де Ел Ескориал, област Мадрид. Намира се на 9 км на север от манастира Ескориал в планината Сиера де Гуадарама, в долината Куелгамурос.

Франсиско Франко издава заповед за построяването му и е погребан там заедно с Хосе Антонио Примо де Ривера, учредител на ППИспанска фаланга“, и още 33 872 души, паднали убити от двете страни по време на Испанската гражданска война.

Според учредителния указ от 1 април 1940 г. гробницата и католическата базилика са построени за да[1]:

(...) увековечат паметта на падналите в знаменития ни Кръстоносен поход (...) Размерите на Кръстоносния ни поход, юначните пожетвования като част от победата и последиците за бъдещето на Испания от тази епопея не могат да се увековечат чрез скромни монументи по села и градове, с които обикновено почитаме паметта на нашите историческите събития и славните дела на синовете ѝ.

Данни и описание[редактиране | edit source]

Бенедиктинска абадия при „Долината на падналите“
Централен кораб на подземието на храма
Многоцветна мозайка на свода на базиликата
Христос, издялан от Беовидес, разпънат на дървен кръст от хвойна. Разположен върху големия олтар

Комплексът от постройки включва бенедиктинско абатство, част от което е преправена на странноприемница, за да обслужва туристите, изкопана в скалите базилика, където се намират гробовете на Франко и Примо де Ривера и осем параклиса, в които са погребани военни от двете страни. Върху базиликата се издига най-големият християнски кръст на света, висок 150 метра и видим от 40 км разстояние.

Пешеходна пътека води от закритото помещение до монумента „Светият Кръст при Долината на падналите“ и излиза на голяма площадка. По средата на пътя са издигнати четири големи цилиндрични монолита от гранит, с височина 11,5 м и с диаметър 1,5 м, наречени „Хуанелос“. Изваяни са по време на царуването на Филип II Испански, под ръководството на италианския инженер Хуанело Туриано.

До основата на кръста може да се достигне с фуникульор. Височината на кръста е 150 м, напречната греда е 46 м и се държи на два фундамента. На височина 25 м, на първия фундамент, са поставени скулптурите на четиримата евангелисти и техните символи – орел и Йоан Богослов, бик и Лука, лъв и Марко и крилат човек и Матей – дело на Хуан де Авалос. На втория фундамент, на височина 42 метра, са представени четирите главни добродетели: благоразумие, храброст, умереност във всичко и справедливост.

На площадката е разположен входът към подземието на храма (базиликата), дълго 263 м. Изкопани са 200 000 м3 скали за изграждането му. Входната врата, направена от бронз, е дело на скулптора Фернандо Крус Солис. На решетката водеща към корабната част са представени четиридесет светци, завършва с фигурата на Св. Яков Зеведеев (Сантяго), покровител на Испания, поставена в центъра.

Корабът е разделен на четири участъка, в него има шест параклиса, а на стените – осем фламандски платна с тема „Апокалипсисът“ според Йоан Богослов, изработени през XVI век (въпреки че настоящите са копие от XX век).

Големият олтар се състои от една цяла част и е направен от шлифован гранит. По него има релеф от позлатено желязо, правен от Хосе Еспинос Алонсо по рисунки от Диего Мендес, представляващ Свещеното погребение и Тайната вечеря. Върху олтара има дървен кръст от хвойна с разпъната на него фигура на Христос, изработен от Хулио Беовиде. Зад него се намира гробът на Франко, а пред него – на Хосе Антонио Примо де Ривера. Обграден е от четири бронзови архангела, изработени от Хуан де Авалос. Сводът над големия олтар е висок 42 м, а диаметърът му е 40 м, украсен е с многоцветна мозайка от Сантяго Радрос.

В началната част на напречния кораб има хор и издялана от дърво скамейка. Успоредно са разположени два параклиса с част от тленните останки на повече от 40 000 души, загинали по време на Испанската гражданска война, приблизително по равно от всяка воюваща страна.

Абатство на Светия Кръст при Долината на падналите[редактиране | edit source]

Абатството се състои от две основни сгради: първата, по-близкоразположената до Кръста, е по същество бенедиктинска абадия; по-далечната е туристическа странопримница, временно управлявана от монаси. Ползва се за провеждане на религиозна и културна дейност. В нея се спазват правилата на абадията. Комплексът се простира на 300 метра дължина и 150 ширина; заобиколен е от гора.

До абатството се намира гробището на бенедиктинските монаси. За посещаването му е нужно разрешение. Базиликата и абатството са свързани чрез служебен вход с внушителна бронзова врата, изработка на Дамиан Виляр Гонсалес.

Единствено Бенедиктинският орден има задължението да упражнява контрол над абатството по лично решение на Франко, взето само две години преди тържественото откриване на монумента. Първият му абат (игумен) е бургоският бенедиктинец Фрай Хусто Перез де Урбел.

Базилика[редактиране | edit source]

През 1960 г. папа Йоан XXIII провъзгласява църквата „Светия Кръст“ за базилика.

История[редактиране | edit source]

Монументът, започнат да се строи през 1940 г. и тържествено открит през 1959 г., е издигнат по проект на Педро Мугуруса и Диего Мендес; украсен е с внушителни скулптури, дело на Хуан де Авалос, и с мозаичен свод, изрисуван от барселонския художник Сантиаго Падрос.

В манастира в 19 архива се намират картони с данните за около половината от погребаните там. Другата половина са с неустановена самоличност, но въпреки наличието на няколко хипотези е почти сигурно, че са извадени от масови гробове в Брунете, Градо, Гандеса, Тарагона, Бадахос или Теруел и други, от края на Испанската гражданска война до 1983.

До преди години на всеки 20 ноември, датата на смъртта на Хосе Антонио Примо де Ривера и Франсиско Франко, „Долината на падналите“ се превръща в място за събиране на носталгично настроени към франкизма и последователи на Хосе Антонио Примо де Ривера.

Бележки[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Видео[редактиране | edit source]