Дон Алъм

Дон Алъм Donald Edward Allum
британски гребец и мореплавател
Роден	17 май 1937 Лондон, Великобритания
Починал	2 ноември или 1 декември 1992 Хестън, Великобритания
Националност	британец
Дон Алъм в Общомедия

Доналд Едуард Алъм (на английски: Donald Edward Allum, по-известен като Дон Алъм е британски гребец, първият човек, който успява да премине с гребане през Атлантическия океан сам и в двете посоки.

Биография

Дон Алъм е роден на 17 май 1937 година в Лондон. Запалва се по гребането покрай своя братовчед, Джоф Алъм.

На 16 години постъпва в търговския флот като стюард. Изкарва девет години военна служба в пехотен полк, като постъпва и напуска като редник въпреки множеството възможности да се издигне в чин. По време на службата си изпълнява мисии в Борнео, Британска Гвиана и Берлин.

Пресичане на Атлантика в двойка

Първоначално Джоф имал намерение да пресече Атлантическия океан с гребане соло след като прочита книгата на Джон Риджуей и Чей Блайт „A Fighting Chance and The Penance Way by Merton Naydler“, която авторите пишат за плаванията, които правят те (през 1966 година) и двойката Дейвид Джонстън и Джон Хоор. След като научава, че това постижение вече е извършено от Джон Халифакс (пресякъл сам с гребане Тихия океан през 1971 и 1972 година), Доф Алъм решава да предложи на Дон да станат първия екипаж, който да пресече с гребане Атлантика и в двете посоки.

През 1971 година дуото прави техния опит за пресичане на океана в западна посока с лодката им QE3. По време на пътеществието Дон и Джоф разполагат само с радиоприемник на къси вълни, на който да слушат програмата на БиБиСи BBC World Service, без каквото и да е друго електронно оборудване за комуникация с други морски съдове. За навигация двамата използват секстант. Избират да започнат плаването си от пристанището Лас Палмас на Канарския остров Гран Канария, защото това е била изходната точка както за двойката Риджуей и Блайт, така и за французина Ален Бомбар, който през 1952 година плава през Атлантика с малка лодка без почти никакви провизии в опит да докаже, че е възможно оцеляването в такива условия.

Първоначално плаването им започва добре, но във втората половина чувствително се забавя в резултат на множество проблеми, които възникват. След като първоначално се запасяват с достатъчно питейна вода, за да разполагат с по половин имперски галон вода (2.3 литра) на човек на ден за 100 дни напред, двамата Алъм по-късно откриват, че поради лошо преразпределение на баласта след употреба, меховете с вода са се разместили в трюма и са се пробили, като в резултат една четвърт от питейната вода за експедицията е била загубена. Това в допълнение към факта, че всичките им хранителни запаси се състоели от суха храна, която изисквала вода за рехидратиране, двойката се оказва с драстично намален прием както на вода, така и на храна, в резултат от което двамата Алъм през следващите дни и седмици губят тегло и сили. На 26 март 1971 година, след 73 дни в морето, двамата гребци стигат до нос Харисън Пойнт в Барбадос. Когато пристигат в запасите им са останали само 3 галона (14 литра) вода.

През юни 1972 година двамата преприемат пресичане на океана на изток, стартирайки от Сейнт Джонс, Нюфаундленд, и насочвайки се към западното крайбрежие на Ирландия. Едва три дни по-късно се налага Джоф да бъде качен на борда на преминаващ нефтен танкер, тъй като развива силна морска болест и хипотермия. Дон продължава да гребе през следващите 76 дни, като на 36-тия ден попада на насрещен вятър, който го връща обратно по посока Нюфаундленд. Вечерта на 75-тия ден от пътуването лодката на Алъм е пометена от голяма вълна и Алъм губи греблата си, резервните си дрехи и повечето от хранителните си запаси. За негов късмет на следващия ден той е спасен от преминаващ кораб. След този провал братовчед му Джоф решава, че повече няма да прави повече опити за пресичане на Атлантика.

Солово преминаване на Атлантика

Четиринадесет години след тази първа експедиция, през 1986 година, Дон Алъм решава отново да повтори гребането си през Атлантика, този път в самостоятелен опит. Той успешно минава по маршрута от Пасито Бланко на Гран Канария до Карибския остров Невис за 114 дни. През последните две седмици от плаването си Дон окончателно е свършил запасите си от питейна вода, а когато достига дестинацията си е загубил половината от телесното си тегло и зрението и слухът му са сериозно нарушени. Преживяването оставя траен отпечатък върху здравословното му състояние, като през следващите години Алъм прави множество бъбречни кризи и развива бъбречна недостатъчност.

През септември 1987 година, Алъм успява да пресече Атлантика и в източна посока по маршрут от Сейнт Джонс, до ирландското село Дуах на остров Екил, графство Мейо. Експедицията му отнема 77 дни и завършва почти катастрофално.

Смърт и признание

През следващите години здравето на Алъм се влошава значително, но по сведения той отказвал нееднократно да потърси медицинска помощ. През 1992 година той умира на 55-годиишна възраст вследствие сърдечен удар в Хестън, Мидълсекс, като според различните източници това става на 2 ноември или на 1 декември 1992 година.

В Дуах е поставен паметник в чест на Дон Алъм, който отбелязва постижението му от 1987 година. Мемориалът представлява скален блок с кръгла черна паметна плоча, надписът на която гласи: „Дон Алъм, първият човек, който пресича с гребане Атлантика в двете посоки, акостира на скалния бряг под този паметник, на 4 септември 1987, от Сейнт Джон, Нюфаундленд, завършвайки втората част от епичното си плаване с шестметрова открита шперплатова лодка QE 3, след 77 дни в морето.“

Вдъхновени от соло постижението на Дон Алъм, музикантите от британската рок група Marillion записват 18-минутната си песен „Ocean Cloud“ в албума си от 2004 година „Marbles“.

Външни препратки

• Дневникът на Дон Алъм (21 юни – 5 септември 1987) Архив на оригинала от 2022-01-26 в Wayback Machine.
• Предаване на RTÉ News от 7 септември 1987 за пристигането на Алъм на остров Екил, включващ интервю с него