Дракула (филм, 1992)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Дракула.
| Дракула | |
| Bram Stoker's Dracula | |
 | |
| Режисьори | Франсис Форд Копола |
|---|---|
| Продуценти | Франсис Форд Копола |
| Сценаристи | Джеймс Харт |
| Базиран на | „Дракула“ от Брам Стокър |
| В ролите | Гари Олдман Уинона Райдър Антъни Хопкинс Киану Рийвс Ричард Грант |
| Музика | Войчех Киляр Ани Ленъкс Диаманда Галас |
| Оператор | Михаел Балхаус |
| Монтаж | Николас Смит Глен Скантълбъри Ане Гурсауд |
| Филмово студио | American Zoetrope Columbia Pictures Osiris Films |
| Разпространител | Sony |
| Премиера | 13 ноември 1992 (Испания) |
| Времетраене | 126 минути |
| Страна |  САЩ |
| Език | английски български гръцки румънски |
| Бюджет | 40 млн. щ.д.[1] |
| Приходи | 215,863 млн. щ.д.[2] |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
„Дракула“ (на английски: Bram Stoker's Dracula, познат като Дракула по Брам Стокър)[3] е филм на ужасите, режисиран от Франсис Форд Копола. Представлява филмова адаптация на романа на Брам Стокър „Дракула“. Смята се, че прототип на Дракула е владетелят Влад Цепеш, наричан още Дракула (1431 – 1476), живял във Влашко. В главната роля на граф Дракула се изявява Гари Олдман. Уинона Райдър играе Мина Харкър и Елизабет, Антъни Хопкинс – професор Ван Хелсинг, Киану Рийвс – Джонатан Харкър, Ричард Грант– д-р Стюърд, Кари Елуис – Артър Холмууд, Били Кембър – Куинси Морис, Сейди Фрост – Луси Уестънра, Том Уейтс – Рънфилд, Моника Белучи – една от трите вещици. Филмът жъне голям финансов успех[4] и е добре приет от критиците[5], освен това утвърждава Олдман като един от популярните злодеи в американското кино.[6]
.jpg)
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Филмовата адаптация на „Дракула“ по романа на Стокър ни отнася някъде далеч в Карпатите в замъка на ужасите. Там оживяват всички зли сили и човек не е стъпвал от години. Джонатан Харкър е адвокатски пълномощник, изпратен в замъка от господин Хоукинс – адвокат, чийто клиент е най-известният вампир за всички времена – граф Дракула. Мисията му е да даде пълен отчет и подробни разяснения на клиента чужденец, засягащи желанието му да купи представителен имот в Лондон. Целият филм и романът се развиват на базата на разглеждани дневници на главните герои.
В началото е показан много важен момент – животът на Влад Дракула, когато е бил млад и силен. Любимата му, Елизабет, се самоубива, след като разбира, че той може да не се завърне от битката, на която заминава. Това променя твърдите му християнски убеждения и го ранява дълбоко.
Докато г-н Харкър пътува към далечните карпатски земи, графът му изпраща писма, в които го упътва как да стигне до обгърнатия в мистерии замък. Пътникът преживява всякакви стряскащи неща, преминавайки през тъмните и необитаеми пътища. Когато пристига на конкретното място, Джонатан вече е нащрек, имайки предвид нещата, които е преживял по време на пътуването. Дракула е гостоприемен, той настанява своя гост и дори го кани да му гостува за поне месец. Ужасите, на които Харкър става свидетел, колкото и скрити да са те, го убеждават, че е попаднал на място, от което трябва незабавно да се измъкне.
Следващите моменти във филма представят Люси, Мина и Ранфийлд. Много важно е пристигането на графа в Лондон. Прекаран е на кораб в сандък, който кораб също е обгърнат в мистерии. Започват да се случват странни и необясними неща. Първата жертва на вампира е Люси – той се възползва от нейната слабост и постепенно я убива, превръщайки я в същото полумъртво създание, което е самият той – носферату.
Граф Дракула може да променя облика си – превръща се в млад и красив, в гущероподобен, в прилеп. Когато пристига в града, той се преструва на турист, който има нужда от упътване. Така среща Мина и между тях пламва любов, която тя се опитва да забрави през цялото време. Оригинално вмъкване във филма е невероятната прилика между Мина и Елизабет – любимата на Влад Дракула, когато е бил жив. Може би той вижда в Мина именно своята изгубена любов.
Докато Люси бива измъчвана от вампира, Артър Холмууд, нейният любим, се свързва с д-р Стюърд, за да пристигне и да разбере от какво боледува младото момиче. Докторът не намира здравословна причина за нейните страдания и телеграфира на Ван Хелсинг. Именно професор Хелсинг вижда и осъзнава какво се случва с нея. Люси умира, преминава в полумъртво състояние и започва да наранява деца. Малко след това, за да спаси душата ѝ, Ван Хелсинг нарежда да се откъсне главата от тялото ѝ и да се забие кол в гърдите ѝ.
Графът посяга да направи безсмъртна и Мина, за да е с нея вечно. Малко след като прави това, той бяга и бива преследван от професор Ван Хелсинг,
д-р Стюърд, Артър Холмууд и Куинси Морис. Професорът убива трите жени в замъка на Дракула. След това и самият Дракула бива намерен от тях и ранен, докато още е нощ и е в сандъка. Тук отново е намесен любовният сюжет, когато Мина плаче над ранения си любим, но по негова молба тя го убива, за да спаси душата му.
Съпоставка между романа и филма
[редактиране | редактиране на кода]Филмовата адаптация на „Дракула“ на Брам Стокър се различава доста от романа. Въпреки че събитията и тяхната хронология съвпадат с него, има променени и добавени сюжетни линии. Копола ни представя един малко по-различен на външен вид Дракула, но също всяващ ужас. В адаптацията е добавен кратък епизод преди оригиналното начало, където е показан Дракула приживе – това, което се случва с него, самоубийството на любимата му, как изживява драмата на живота си и губи вярата в Христос. Такъв епизод в романа няма, той е добавен от Копола във филмовата версия. Дракула е представен и по-чувствителен, имащ нужда от любов, така адаптацията придобива по-емоционален план. Добавена е любовна сюжетна линия между графа и Мина Харкър. Има застъпена еротична линия. Разлика има и в края на двете творби – филмовата и литературната – в книгата графът е директно убит в сандъка си, а във филма той първоначално само е ранен, Мина отива разплакана при него, обяснявайки му колко го обича, след това го убива по негова молба, а тя бива излекувана. Атмосферата е представена от режисьора много точно – страховитото се усеща през целия филм.
В ролите
[редактиране | редактиране на кода]| Изпълнител | Роля |
|---|---|
| Гари Олдман | Граф Дракула |
| Уинона Райдър | Мина Мюрей, Елизабета |
| Антъни Хопкинс | Професор Ейбрахам Ван Хелсинг |
| Киану Рийвс | Джонатан Харкър |
| Ричард Грант | Доктор Джон Сюард |
| Кари Елуис | Лорд Артър Холмууд |
| Бил Кембъл | Куинси Морис |
| Сейди Фрост | Люси Уесентра |
| Том Уейтс | Рейнфийлд |
| Моника Белучи | Невестата на Дракула |
| Микаела Берку | Невестата на Дракула |
| Флорина Кендрик | Невестата на Дракула [7] |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.boxofficemojo.com // Box Office Mojo. Посетен на 21 октомври 2023 г.
- ↑ Box Office Mojo. Посетен на 7 март 2019 г.
- ↑ www.imdb.com
- ↑ www.the-numbers.com // Архивиран от оригинала на 2009-04-19. Посетен на 2008-02-24.
- ↑ www.rottentomatoes.com
- ↑ www.movievillains.com, архив на оригинала от 13 май 2011, https://web.archive.org/web/20110513055912/http://www.movievillains.com/archives/gary_oldman/, посетен на 24 февруари 2008
- ↑ Пълен списък на актьори и роли – „Дракула“ // Internet Movie Database. Посетен на 6 декември 2018.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Дракула“ в
Internet Movie Database - „Дракула“ в
Allmovie - „Дракула“ в Rotten Tomatoes
- „Дракула“ първа част
- „Дракула“ втора част
- „Дракула“ трета част
- „Дракула“ четвърта част
- „Дракула“ кратка сцена между Дракула и Мина
| ||||||||||||||||||||