Едуар Лало

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Едуард Лало)
Направо към: навигация, търсене
Едуар Лало
френски композитор
Едуар Лало 
Роден: 27 януари 1823
Лил, Франция
Починал: 22 април 1892
Париж, Франция

Едуар Виктоар Антоан Лало (27 януари 182322 април 1892) е френски композитор, цигулар и виолист. Семейството му не е от испански произход, както неговият син Пиер Лало е искал да се смята. Пиер е бил монархист, а баща му убеден републиканец, също така и донякъде антимилитарист.

Биография[редактиране | edit source]

На 10 годишна възраст Едуар Лало постъпва в консерваторията в Лил, където се научава да свири на цигулка и може би и на виолончело, под ръководството на преподавателите Мюлер и Baumann, а след това на шестнайсет години заминава за Париж, за да продължи музикалното си образование, против волята на баща си. Преподаватели по цигулка са му Пиер Байо и Франсоа-Антоан Абнек. През 1843 пианистът Julius Schulhoff го въвежда в композирането. Своите умения подобрява чрез контакта си с J.-E. Crèvecoeur (втора голяма награда от Рим). Първите му известни композиции песни със съпровод на пиано, датират от 1848 г., годината в която той представя две от своите партитури на Ектор Берлиоз. Сприятелява се с цигуларя Жул Арминго, единственият му довереник, и с композитора Пабло де Сарасате. Сред неговите приятели е и художникът Огюст Дьолакроа, който не бива да се бърка, както е искал Пиер Лало, с известния Йожен Дьолакроа. Лало никога не влиза в Парижката консерватория, нито като ученик, нито като преподавател. На два пъти участва там само в конкурсно жури през 1876 г. Макар и страстен почитател на вагнеровия оркестър, той упорито следва свой собствен път. На няколко пъти е получавал подкрепата на Шарл Гуно, който оценява неговите музикални произведения. Свири на виола, а след това и втора цигулка в Quatuor Armengaud от основаването му през 1856 г. Едуар Лало живее бедно в Пюто до 1865 г, със своята първа съпруга. Вдовец от 1864 г., той се оженва за мецосопраното Жюли-Мари-Виктоар Берние дьо Малини и живее в по-голямо удобство в Париж. Всеки петък вечер прави в дома си музикални салони, както и посещава другите частни музикални салони в столицата. Лало е резервиран в отношенията си с другите и не обича да се говори за него. Голяма част от кореспонденцията, която пише и получава е унищожена. Композираните от него с плам инструментални мелодии и симфонии, са по-добре оценени в чужбина, отколкото във Франция.

С изключение на две симфонии - унищожени, както изглежда, от композитора - първите му композиции са предназначени за малък вокален или инструментален състав, включително шест популярни романса (1849 г.), след това шест мелодии, по стихове на Виктор Юго (1856 г.), два броя трио с пиано (към 1850 г. и 1852 г.) и различни пиеси за цигулка и пиано.

През 1856 г. участва, отначало като цигулар, в създаването на Квартет Армиго, чиято цел е да популяризира произведения от немски автори. Четири години по-късно композира свой собствен Квартет за струни. През 1866 г., завършва Fiesque, първата си опера, която никога не вижда сцена, но служи за основа на други произведения, като Дивертименто за оркестър (1872 г.) и Симфония в сол минор (1886 г.)

Седемдесетте години на 18 век са изключително плодотворни: освен Концерт за цигулка (1873) и Концерт за виолончело (1877), Лало написва и двата си най-известни опуса, Испанска симфония (1874) и Опера на Крал на Ис (1875-1881). Спечелва известността си благодарение на Испанска симфония, която всъщност е концерт за цигулка в пет части, бляскава композиция създадена за цигуларя виртуоз Сарасате и все още много известна. Son Concerto pour violoncelle, bien que moins apprécié, est une œuvre très intéressante. Quant au Roi d'Ys, il ne fut créé que tardivement, mais triomphalement, en 1888. Un an après ce succès, Édouard Lalo fut promu officier de la Légion d'honneur le 1er janvier 1889.

Parmi ses compositions d'envergure, le ballet Namouna (1882) fut commandé par l’Opéra de Paris et chorégraphié par Lucien Petipa. Cette musique reçut un accueil mitigé, entre huées du public et enthousiasme de confrères tels que Debussy, Fauré ou Chabrier. Il s’est maintenu au répertoire sous forme de suites d’orchestre. À propos de Namouna, Claude Debussy écrivit : « Parmi trop de stupides ballets, il y eut une manière de chef-d'œuvre : la Namouna d'Édouard Lalo. On ne sait quelle sourde férocité l'a enterrée si profondément que personne n'en parle plus... C'est triste pour la musique. »

Принос[редактиране | edit source]

Основни произведения[редактиране | edit source]

Създател е на няколко опери и симфонии. През 1868 г. създава първата си опера „Фиеско“, която не е поставена. Няколко години по късно втората му опера „Кралят на Ис“ придобива широка популярност.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. “Който не се бори, не пада” – това мото пише върху корицата на “Фиеско” Едуард Лало през 1868 г.