Емпирична формула

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Емпирична формула на химично съединение, в химията, е най-простото съотношение (цяло число) на атомите на всеки химичен елемент в съединението.[1] Емпиричната формула не държи сметка за изомерия, структура или абсолютен брой на атомите. Емпиричната формула се използва като стандарт най-вече за йонни съединения, като например CaCl2, за вещества с молекулна кристална решетка, като SiO2. Терминът емпирични (от опита) се отнася до процеса на елементен анализ, техника от аналитичната химия, използвана за определяне на относителните дял на всеки елемент в химично съединение.

За разлика от нея, молекулната формула определя броя от всеки вид на атом в молекулата, а структурната формула показва структурата на молекулата.

За пример, химично съединение N-хексан има структурна формула CH3CH2CH2CH2CH2CH3, което показва, че тя има 6 въглеродни атоми, подредени в една верига, и 14 водородни атома. Молекулна формула на хексана е C6H14, и неговата емпирична формула е C3H7, показвайки съотношението на C:H като 3:7. Различни съединения могат да имат една и съща емпирична формула. За пример, формалдехид, оцетна киселина и глюкоза имат една и съща емпирична формула CH2O. Това е действително молекулярна формула за формалдехид, но оцетна киселина има двоен брой атоми и глюкоза е шест пъти повече.

Вещество Молекулна формула Емпирична формула
Вода H2O H2O
Метан CH4 CH4
Бензен C6H6 CH
Сяра S8 S
Глюкоза C6H12O6 CH2O

Виж още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. IUPAC, Compendium of Chemical Terminology, 2nd ed. (the "Gold Book") (1997). Online corrected version:  (2006–) "Empirical formula".