Енгелберт I фон Кьолн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Енгелберт, посребрен и позлатен бюст от края на 15 век
Паметник на граф Енгелберт II цу Берг в дворец Бург, 1929
Паметник на убитият архиепископ в Гевелсберг

Енгелберт I (на немски: Engelbert von Berg, der Heilige, * 1185 или 1186 в дворец Бург в Золинген, † 7 ноември 1225 при Гевелсберг), наречен по-късно Светия, от Дом Берг е архиепископ на Кьолн от 1216 до 1225 г. и като Енгелберт II граф на Берг от 1218 до 1225 г.

Той е вторият син на граф Енгелберт I († 1189) и съпругата му Маргарета от Гелдерн (1158-1185), дъщеря на граф Хайнрих I от Гелдерн († 1182).

От 1199 до 1216 г. той е домпропст на Кьолн. През 1203 г. той е избран за епископ на Мюнстер, но отказва понеже не е на изискваните 30 години. През 1212 г. той участва 60 дена заедно с брат си граф Адолф в Албигойския кръстоносен поход.

На 29 февруари 1216 г. той е избран за архиепископ на Кьолн, след като получил съгласието на папата Инокентий III и на крал Фридрих II.

След смъртта на по-големия му брат Адолф III без мъжки наследник през 1218 г. по време на Третия кръстоносен поход Енгелберт става граф на Берг.

Енгелберт е тясно свързан с император Фридрих II, който през 1220 г. го прави имперски провизор и опекун на син му Хайнрих, когото Енгелберт коронова през 1222 г. в Аахен за крал Хайнрих VII. Енгелберт запазва тези служби до края на живота си и така е политически най-силният човек на империята („Gubernator Regni Teutonici“).

На 7 ноември 1225 г. Енгелберт (висок 1,80 м) по време на връщанаето му за Кьолн е нападнат и убит от почти 50 пробождания при Гевелсберг. Нападението е ръководено от племеника му 2. град, граф Фридрих фон Изенберг с още над 20 души. Погребан е в Кьолн. На 14 ноември 1226 г. Фридрих фон Изенберг е заловен в Лиеж и осъден в Кьолн, замъците му изравнени. Енгелберт скоро след това е почитан от народа, но официално не е признат за Светия.

След неговото убийство през 1225 г. граф на Берг става Хайнрих фон Лимбург († 1246), съпругът на племеницата му Ирмгард фон Берг († 1248 или 1249), наследничката на графство Берг.

Източници[редактиране | edit source]

  • Friedrich Wilhelm Bautz: Engelbert I. von Köln. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 1, Bautz, Hamm 1975. 2., unveränderte Auflage Hamm 1990, ISBN 3-88309-013-1, Sp. 1510–1511.
  • Caesarius von Heisterbach: Leben, Leiden und Wunder des hl. Erzbischofs Engelbert von Köln, übersetzt von Karl Langosch, Band 100 der Reihe Die Geschichtsschreiber der deutschen Vorzeit, Münster/Köln 1955.
  • Julius Ficker: Engelbert der Heilige, Erzbischof von Köln und Reichsverweser. Köln 1853, Nachdruck: Aalen 1985.
  • Hans Foerster: Engelbert von Berg, der Heilige. Elberfeld 1925.
  • Josef Lothmann: Erzbischof Engelbert I. von Köln (1216–1225), Graf von Berg, Erzbischof und Herzog, Reichsverweser. Dissertation, Band 38 der Veröffentlichungen des Kölnischen Geschichtsvereins e.V., Köln 1993.
  • Wido Meister: Der Hohlweg, in dem der Erzbischof Engelbert von Berg überfallen wurde. In: Romerike Berge, Heft 4/2003, S. 2–6.
  • Eduard Winkelmann: Engelbert, Erzbischof von Köln. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 6, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 121–124.
  • Erich Wisplinghoff: Engelbert I. Graf von Berg. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, ISBN 3-428-00185-0, S. 508 f. (Digitalisat).
  • Vinzenz Jakob von Zuccalmaglio: Engelbert der Heilige, Graf von Berg, Erzbischof von Köln und Wiederhersteller der deutschen Reichs-Einheit, Ein Vortrag, Opladen 1875.
  • Altenberger Blätter, Ausgabe 30; Ausführliche Artikel zum Mord an Engelbert 1225

Външни препратки[редактиране | edit source]