Еозинофилен гранулоцит
| Неутрофилен гранулоцит | |
|---|---|
| Латински | eosinophilus |
| Код | TH H2.00.04.1.02017 |
Съдържание |
Произход [редактиране]
Еозинофилите са гранулоцити, произхождащи от миелоидният предшественик в костния мозък. Клинично се свързва с алергичните прояви и хелминтни паразитози. Еозинофилите могат да бъдат разпознати под светлинен микроскоп, по ядрото си състоящо се от два сегмента и характерните еозинофилни еднакви по големина гранули. Под електронен микроскоп гранулите съдържат плътна кристалоидна сърцевина, обградена от аморфен матрикс.
Разпределение в тъканите [редактиране]
Докато в периферната кръв нормалният брой на еозинофилите е 1-4 % (до 450 клетки на mm3), техния брой в тъканите е 100 до 300 пъти по-голям, даващо основание да се према, че еозинофилът е повече тъканна клетка. Образуването на еозинофили в костния мозък е зависимо в началните стадии от гранулоцит-моноцитния колоний стимулиращ фактор и IL-3, а по-късно и от IL-5, който е специфичен еозинофилен растежен фактор. Животът на еозинофилите е сравнително кратък - 3 до 6 дни в костния мозък, полуживот в циркулацията - от 6 до 12 часа и няколко дни в съединителната тъкан.
Медиатори [редактиране]
Преформираните медиатори се складират в еозинофилните гранули и са 5 на брой:
- ECP (еозинофилен катионен протеин) - токсичен за хелминти и бронхиалния епител, хистаминолибератор, активира фибробластите в бронхиалната лигавица, скъсява коагулационното време;
- EPO (еозинофилна пероксидаза) - цитолиза на туморни клетки и микроорганизми чрез Н202 и халид, дегранулация на мастоцитите
- EPX/EDN (еозинофилен протеин Х еозинофилен невротоксин) - невротоксин;
- MBP (главен алкален протеин) - токсичен за хелминти и ресничестия бронхиален епител, дегранулира мастоцити и базофили, контрахира бронхиалната гладка мускулатура, стимулира пролиферацията на фибробластите, свързва ДНК и неутрализира хепарина, стимулира образуването на супероксидни аниони от неутрофилите;
- CLC (протеин на Шарко-Лайделовите кристали) - лизофосфолипаза;
Освен описаните специфични гранули, еозинофилите притежават и по-малки гранули,съдържащи арилсулфатаза В и фосфатаза. Еозинофилите отделят и хистаминаза. Към непреформираните медиатори спадат произвежданите от еозинофилите цитоини гранулоцит-моноцитния колоний стимулиращ фактор и IL-3, факт който беше установен съвсем наскоро. Наред с това еозинофилите синтезиран редица липидни медиатори на възпалението, което ги прави основна провъзпалителна клетка: PGE 2, LTC 4 и PAF. Последните два са мощни спазмогенни агенти, PAF е мощен химиотаксичен сигнал за самите еозинофили и неутрофили. Другото важно откритие от последните години е, че еозинофилите образуват в еднаква степен с неутрофилните гранулоцитикислородни токсични метаболити, като водороден прекис, супероксиден анион и свободен хидроксилен радикал.
Функция на еозинофилите [редактиране]
Въпреки че е доказана фагоцитоза in vitro от еозинофили, вероятно in vivo тя няма съществено значение. Приема се, че основният механизъм, по които еозинофилите осъществяват провъзпалителното си действие е: свързване на клетката с рецепторите за комплемента с покритите IgE и IgG или комплемент антигени (механизъм подобен на опсонизацията при неутрофилите) ---→ активиране на еозинофилите ---→ екстрацелуларна дегранулация ---→ токсичен ефект за чуждия агент, но и увреждане на собствената тъкан. Това се наблюдава спрямо много хелминти - трихинели, шистозома, фасциола. Токсичният ефект върху собствената тъкан се наблюдава напр. при бронхиална астма, където отделеният главен алкален протеин, предизвиква дистрафия и некроза на респираторния епител.
Източници [редактиране]
Клиничва имунология. Издателство Знание ЕООД 1998 г. Автори проф. д-р Божко Божков, проф. д-р Михаил Огнянов
