Ерика Буркарт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ерика Буркарт
Родена 8 февруари 1922 г.(1922-02-08)
Починала 14 април 2010 г.
(на 88 години)
Ерика Буркарт в Общомедия

Ерика Буркарт (на немски: Erika Burkart) е швейцарска поетеса, белетристка и есеистка, родена в Аарау в семейството на гостилничар.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Кметството в Аарау

Ерика Буркарт работи десет години като селска учителка. През това време пътува из Франция, Италия, Испания, Ирландия, а от 1956 г. е писателка на свободна практика. Основни теми в творчеството и стават природата, любовта, раздялата и смъртта. Поетесата живее и създава творчеството си в бившия игуменски дом на манастира Мури в Аристау.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

С ранните си стихосбирки "Тъмната птица" (1953), "Спътници на звездите" (1955), "Обаяние и полет" (1956), "Лятно слънцестоене" (1957) и "Духът на полята" (1958) Ерика Буркарт съгражда един художествен свят, който ще продължи да обитава с все по-нарастваща поетическа мощ. Следват стихосбирките "Спасената Земя" (1960), "С очите на кариатидата" (1962), "Живея" (1964), "Бягащите брегове" (1967), "Прозрачността на отломките" (1973), "Светлината в сечището" (1977), "Очевидец. Избрани стихотворения" (1978), "Свободата на нощта" (1982), "Зодиакът на Детето" (1984), "Минута мълчание" (1988), "Диря синия мак" (1989), "Нежността на сенките" (1991), "Тишината на най-далечния отзвук" (1997), "Бавна част" (2002) и "Безпризорна близост" [1] (2005).

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Смятана за едно от най-значимите поетически явления в швейцарската литература, Ерика Буркарт получава редица отличия, между които първата награда "Дросте" на град Меерсбург (1957), наградата "Конрад Фердинанд Майер" на град Цюрих (1961), наградите "Йохан Петер Хебел" (1978), "Готфрид Келер" (1992) и Голямата швейцарска награда "Шилер" (2005).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия
  • Der dunkle Vogel, 1953
  • Sterngefährten, 1955
  • Bann und Flug, 1956
  • Geist der Fluren, 1958
  • Die gerettete Erde, 1960
  • Mit den Augen der Kore, 1962
„Бавна част“ (2002)
  • Ich lebe, 1964
  • Die weichenden Ufer, 1967
  • Fernkristall, Ausgewählte Gedichte, 1972
  • Die Transparenz der Scherben, 1973
  • Das Licht im Kahlschlag, 1977
  • Augenzeuge, Ausgewählte Gedichte, 1978
  • Die Freiheit der Nacht, 1982
  • Sternbild des Kindes, 1984
  • Schweigeminute, 1988
  • Ich suche den blauen Mohn, Pflanzengedichte, 1989
  • Die Zärtlichkeit der Schatten, 1991
  • Stille fernster Rückruf, 1997
  • Langsamer Satz, 2002
  • Ortlose Nähe, 2005
  • Geheimbrief, 2009
  • Geheimbund der Stille - ein Lyrik-Abtausch aus 15 Jahren, (mit Mischa Vetere), 2010
  • Das späte Erkennen der Zeichen, 2010
  • Nachtschicht / Schattenzone, (mit Ernst Halter), 2010
Проза
  • Moräne, Roman, 1970
  • Jemand entfernt sich, Erzählungen, 1972
  • Rufweite, 1975
  • Der Weg zu den Schafen, Roman, 1979
  • Die Spiele der Erkenntnis, 1985
  • Das Schimmern der Flügel, 1994
  • Grundwasserstrom. Aufzeichnungen, 2000
  • Die Vikarin, 2006

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стихотворението "Птици през май" в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]