Ерик Уотърс
| Ерик Уотърс | |
| британски офицер | |
.jpg) | |
| Звание | подпоручик |
|---|---|
| Години на служба | ?-1944 |
| Служи на |  Великобритания |
| Род войски |  Британска армия |
| Военно формирование | Кралски стрелкови полк |
| Битки/войни | Втора световна война |
| Образование | Дърамски университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 18 февруари 1944 г.
|
| Родства | Роджър Уотърс (син) |
Ерик Флечър Уотърс (на английски: Eric Fletcher Waters) е войник от Британската армия по време на Втората световна война. Той е бащата на Роджър Уотърс, английски рок музикант и текстописец, най-известен като басист на групата Пинк Флойд. Роджър Уотърс е силно повлиян от обстоятелствата около смъртта на баща му, което се вижда ясно в написаните от него песни, въпреки че той умира когато Роджър е само на пет месеца. Освен информацията в песните на Уотърс, за живота на Ерик е известно много малко. Албумът на Пинк Флойд The Final Cut (1983) е посветен на него.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ерик Уотърс учи в училище в Бишъп Оклънд, графство Дърам, след което следва в Дърамския университет. С жена си Мери си раждат две деца: Роджър (първоначално е бил кръстен Джордж) и Джон (шофьор на такси). Уотърс е силно вярващ християнин и пацифист. В началото на Втората световна война той отказва да служи в армията, тъй като съвестта му не го позволява, и става шофьор на линейка в Кеймбридж. По това време започва да се запалва по лявата идеология и се включва в Британската комунистическа партия. С напредване на военните действия става все по-голям антифашист и започва да иска да се бие срещу нацистка Германия.[1] Постъпва в Осми батальон на рота „С“ на Кралския стрелкови полк[2] и достига до ранг подпоручик. Загива в бой на 18 февруари 1944 г. в битката при Анцио, Италия. Вписан е на Стена 5 в Касинския мемориал и се смята, че тялото му никога не е намерено.
Произведения на Пинк Флойд, посветени на Ерик Уотърс[редактиране | редактиране на кода]
- Corporal Clegg (1968, A Saucerful of Secrets)
- Free Four (1972, Obscured by Clouds)
- Us and Them (1973, Dark Side of the Moon)
- Another Brick in the Wall, Part I (1979, The Wall)
- When the Tigers Broke Free (1982, The Final Cut)
- The Fletcher Memorial Home (1983, The Final Cut)
- Албумът The Final Cut е пряко посветен на Ерик Уотърс
- Албумът Amused to Death на Роджър Уотърс също е посветен на Ерик Уотърс
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ The Dark Side of the Moon: The Making of the Pink Floyd Masterpiece by John Harris, Harper Perennial (2005), pp. 44 – 45.
- ↑ Томпсън, Дейв. Роджър Уотърс: Човекът зад „Стената“. София, Сиела, 2018. ISBN 978-954-28-2589-0. с. 16.