Ефрем Миладинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ефрем Криводолски)
Ефрем Миладинов
български революционер

Роден
Починал
Ефрем Миладинов в Общомедия

Ефрем Миладинов, наричан Криводолски,[1] е български революционер, щипски околийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Ефрем Миладинов

Миладинов е роден в щипското село Криви дол (или в съседното Сарчиево[2]). Влиза във ВМОРО и влиза в терористичната група на ВМОРО в щип заедно със Спиро Келеманов, Мите Кусото, Ване Балов, Кольо Гюрков, Моне Вратести, Моне Сомуниката, Стойче Голубов, Диле Църнийот и други.[1] В края на 1900 година е арес­туван от властите и затворен в Скопския затвор.

При избухването на Балканската война в 1912 година Миладинов е доброволец в четата на Македоно-одринско опълчение, начело с Иван Бърльо, а по-късно е зачислен в Нестроевата рота на Петнадесета щипска дружина.[3]

След окупацията на Вардарска Македония от Сърбия Миладинов участва във възстановяването на структурите на ВМОРО и през 1914-1915 г. е околийски вой­вода в Щипско, като и води редица сра­жения със сръбс­ки полицейски и военни части. В края на март 1914 година се сражава при село Богословец и убива двама сръбски жандармеристи.[4]

През март 1915 година уча­ства във Валандовската акция.

При намесата на България в Първата световна война четата на Бърльо става партизански взод към Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия. На 11 октомври 1915 година четата на старши подофицер Бърльов от 30 души и четата на Ефрем Миладинов заедно с местна милиция дават голямо сражение на настъпващи срещу Щип две сръбски роти, спират ги при село Драгоево и ги принуждават да отстъпят към Криволак.[5][6]

Ефрем Миладинов загива в сражение със сръбски части в начало­то на войната между Струмица и Радовиш.[7][8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Фељтон „Илинденски сведоштва“: Од Хаджи – Колјо Иванов Гјурков (30) // Вечер, 30/07/2018. Посетен на 6 юни 2021 г.
  2. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 100.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 436.
  4. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 146.
  5. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 155.
  6. Минчев, Димитър. Четите на ВМОРО през Първата световна война, в: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 142. ISBN 954-8187-10-8
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 103.
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 291.