Иван Парапунов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Парапунов
български генерал
Роден
10 ноември 1947 г. (76 г.)

Учил въвВоенна академия на Генералния щаб на Русия

Иван Николов Парапунов е български офицер, генерал-лейтенант.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 ноември 1947 г. в Разлог. Завършва Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия през 1969 г. Започва службата си в двадесет и пети изтребително-бомбардировъчен авиополк в Чешнегирово.

През 1973 г. е вербуван за агент от III управление на Държавна сигурност с псевдоним Пенев.[1] През 1977 г. е част от 15-те полуфиналиста в първия набор космонавти за полет по програмата „Интеркосмос“[2].

През 1980 г. завършва Военната академия в София.

От 1980 г до 1985 г е бил командир на авиационна ескадрила (три години поред първенец във ВВС).

От 1985 до 1987 г. е командир на двадесет и шести разузнавателен авиополк в Добрич. От 1987 до 1988 г. е заместник командир по летателната част на десети смесен авиационен корпус.

Летял е на 10 типа самолети. Общ нальот 2500 часа. Пилот на Су-22. Военен летец първи клас.

Завършва Военната академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР в Москва от 1988 г до 1990 г [3]. От 1990 до 1993 г. е командир на десети смесен авиационен корпус. В периода 29 ноември 1993 – 1 септември 1996 г. е Командващ Авиацията във Военновъздушните сили, като е удостоен с висше военно звание генерал-майор. На 19 август 1996 г. е извършено преименуване на длъжността – освободен е от длъжността командващ авиацията на Военновъздушните сили и назначен за началник на управление „Авиация“ в Главния щаб на ВВС, считано от 1 септември 1996 г.[4] На 6 май 1998 г. е освободен от длъжността началник на управление „Авиация“ в Главния щаб на Военновъздушните сили и назначен за заместник-началник на Главния щаб на Военновъздушните сили, считано от 7 май 1998 г.[5] На 7 юли 2000 г. е удостоен с висше военно звание генерал-лейтенант, освободен от длъжността заместник-началник на Главния щаб на Военновъздушните сили и назначен за заместник-началник на Главния щаб на Военновъздушните сили по подготовка на войските.[6] На 23 октомври 2000 г. е освободен от длъжността заместник-началник на Главния щаб на Военновъздушните сили по подготовка на войските.[7]

От 2001 г. до 2005 г е военен аташе в Москва[8] след което е освободен от кадрова военна служба и преминава в запаса. Снет от запаса през 2010 г.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • Лейтенант – (1969)
  • Майор – (1977)
  • Подполковник (1985)
  • Генерал-майор (1990)
  • Генерал-лейтенант (в запаса).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Решение № 180 от 26 януари 2011 г. – Министерството на отбраната
  2. Биография на Иван Парапунов
  3. PAN.BG ПРЕДСТАВЯ ГЕНЕРАЛ ИВАН ПАРАПУНОВ: ЕДИН ГОЛЯМ ЛЕТЕЦ, ЕДНО МНОГО ГОЛЯМО НЕБЕ!
  4. Указ № 291 от 19 август 1996 г., ДВ бр. 75/1996
  5. Указ № 164 от 6 май 1998 г., ДВ бр. 53/1998
  6. УКАЗ № 216 ОТ 07.07.2000 Г. ЗА УДОСТОЯВАНЕ НА ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ИВАН НИКОЛОВ ПАРАПУНОВ – ЗАМЕСТНИК-НАЧАЛНИК НА ГЛАВНИЯ ЩАБ НА ВОЕННОВЪЗДУШНИТЕ СИЛИ, С ВИСШЕ ВОЕННО ЗВАНИЕ „ГЕНЕРАЛ-МАЙОР“, ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕТО МУ ОТ ДЛЪЖНОСТТА ЗАМЕСТНИК-НАЧАЛНИК НА ГЛАВНИЯ ЩАБ НА ВОЕННОВЪЗДУШНИТЕ СИЛИ И ЗА НАЗНАЧАВАНЕТО МУ НА ДЛЪЖНОСТТА ЗАМЕСТНИК-НАЧАЛНИК НА ГЛАВНИЯ ЩАБ НА ВОЕННОВЪЗДУШНИТЕ СИЛИ ПО ПОДГОТОВКА НА ВОЙСКИТЕ
  7. УКАЗ № 379 ОТ 23.10.2000 Г. ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ИВАН НИКОЛОВ ПАРАПУНОВ ОТ ДЛЪЖНОСТТА ЗАМЕСТНИК-НАЧАЛНИК НА ГЛАВНИЯ ЩАБ НА ВОЕННОВЪЗДУШНИТЕ СИЛИ ПО ПОДГОТОВКА НА ВОЙСКИТЕ
  8. Генерал-майор Иван Парапунов: „Мечтаехме за парти на луната...“, Интервю с генерал Парапунов