Иван Татаров
| Иван Татаров | |
| български архитект | |
| Роден | Иван Татаров
|
|---|---|
| Починал | 1998 г.
София, Република България |
| Националност |  България |
| Учил в | Санктпетербургска художествена академия „Иля Репин“[1] |
| Архитектура | |
| Академия | Художествена академия Ленинград (Институт живописи, скульптуры и архитектуры имени И. Е. Репина) |
| Направление | архитектура |
Иван Цветанов Татаров е български архитект.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден на 2 юли 1926 г. в София.
Член на Работническия младежки съюз (РМС) от 1942 г., а на Българската комунистическа партия (БКП) от 1949 г.
От 1945 започва да учи архитектура в Държавната политехника, София. Продължил следването си в Художествената академия „Иля Репин“ в Ленинград (Институт живописи, скульптуры и архитектуры имени И. Е. Репина), където завършва и се дипломира през 1952 г. като „архитект-художник“.
Започва работа като асистент в катедра „Обществени сгради“ на Архитектурния факултет в ИСИ (1952), доцент (1962) във ВИСИ, професор (1975) и ръководител на катедра „Обществени сгради“ (1982) във ВИАС.
Директор на проектантско бюро (1964 – 1965) и главен архитект (1965 – 1967) на община в Тунис, където проектира спортни съоръжения, училища, жилищни сгради, градоустройство за нови селища.
В България работи в колективи по проектиране на спортни зали, театри, мемориални ансамбли и паметници. Занимава се с разработки по градоустройство на Центъра на София и Центъра на Перник и с научни изследвания за училища и спортни сгради. До 1984 г. е участвал в повече от 70 нацационални и международни архитектурни конкурси.
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
- 1975 г. – Орден „Народна република България“ – ІІ степен;
- 1976 г. – Почетно звание „заслужил архитект“;
- 1986 г. – Орден „Народна република България“ – І степен.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Труфешев, Николай. Монументалните изкуства и архитектурата в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1968.
- Труфешев, Николай. Современное монументальное искусство Болгарии. Издателство „София-прес“, София, 1977.
- Труфешев, Николай. Архитектурно-скулптурният паметник в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1981.
- Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.
- Енциклопедия България в 7 тома, т.6 (С-Ти), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1988 г.
- Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 3 (С-Я). Институт за изкуствознание на БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2006 г.