Извор (Област Перник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Извор.

Извор
България
Red pog.png
Извор
Област Перник
Red pog.png
Извор
Общи данни
Население 535 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 25,119 km²
Надм. височина 765 m
Пощ. код 2415
Тел. код 07724
МПС код РК (Пк)
ЕКАТТЕ 32384
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Радомир
Пламен Алексиев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Извор
Мария Манова
(БСП)
Централният площад на Извор с кметството отдясно

Изво̀р е село в Западна България. То се намира в община Радомир, Област Перник.

География[редактиране | edit source]

Намира се на югозапад от град Радомир в северното подножие на Конявско-Милевската планинска група. В близост до главния път София (50км.) - Кюстендил (39км.). Най-голямото село в южната част на Радомирската котловина. Съседни села: Кленовик (на изток), Дебели лаг (на запад), Углярци (на юг).

Името Извор идва от това, че в района му има много извори. Част от изворите са каптирани и захранват с питейна вода и съседни села. Най - голямата река течаща в землището на селото е Косматица с основен приток Негомийска река. Тя се влива в река Струма. На нея е изграден микроязовир "Извор". Основен поминък на населението са земеделието и животновъдството, като главната част са частното и дребното земеделие. Има основи за развитието на туризъм, няколко паметника, църквата "Св.Троица" - реставрирана, манастира "Св. св. Петър и Павел" - в процес на реставрация, хижа "Момин кладенец" и хижа "Ведрица". До 1989 г.e развит първичният сектор на стопанството. Център на аграрно-промишлен комплекс. През 1980 е открит цех към завода за заваръчни машини "Кракра" - гр.Перник. Цехът е приватизиран в началото на 90те, като в момента е под името "МАЛОГАБАРИТНА ЗАВАРЪЧНА ТЕХНИКА" АД, с.Извор.

История[редактиране | edit source]

Село Извор е средищно селище в Мраката, древно име на хубавия Радомирски край, многократно опожаряван през Византийското и Османското робство. Дълго време този район е потъвал в мрак и пълно безмълвие. В началото на 14 век, през Второто българско царство, отношенията между Сърбия и България рязко се влошават. Цар Михаил Шишман заточва жена си Ана Неда, сестра на сръбския крал Стефан Дечански, и между тях започва безсмислена война. Загинал в нея и самият Шишман. Част от Мраката е завладяна и войната завършва с подписването на мирен договор на 02.08.1330 г. в крепостта Извор, която става и гранична крепост между България и Сърбия. Село Извор се споменава в турски регистър от 1479 г. Около 1860 г. е основано килино училище. През 1955 г. към селото са пресъединини с. Търновец (отбелязано в турски документи от 1576 г., като Търнилофча, Търниловец) и с. Канджулица, сега гара Александър Димитров, през 1957 г. Териториално към селото принадлежат и вилна зона "Извор", махала "Пириница" и махала "Хладни клисури". До 1971 г. селото е било център на селищна система.

Религии[редактиране | edit source]

Цялото население е съставено от православни христяни. В селото има Манастир, който се казва "Св. св. Петър и Павел" и се намира на 2 км над селото в подножието на северните склонове на Конявска планина.

Кратка история на манастира "Св. св. Петър и Павел" със старото име Св.Дух

Кога е съграден манастирът,колко обитатели е имал и кога е разрушен,нищо се не знае.По разкопките личи,че е имало големи сгради с просторни дворове и много имоти,че всичко това е било заграбено и освоено от един турчин и преобърнато на чифлик. До 1876 година съществували развалини от този манастир,само източната част от храма,(Св.Олтаръ);личела неразрушена-другитъ сгради около него са унищожени и опустошени-неизвъстно кога-отъ турците. Съвръменици отъ турското владичество разказватъ,че бегътъ забранявала на богомолцитъ да посъщаватъ тая свътиня,поругана отъ невърния агарянецъ.

В манастира са намерени плочи ,които били разрушени.Но по-късно хората ги залепили и те били на Старобългарски.Но ги превели на Български и сега са в манастира

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • Кметсво с. Извор
  • Читалище "Отец Паисий" разполагащо с библиотека, киносалон, зала за официални мероприятия.
  • Основно училище "Иван Вазов"
  • Поща
  • Селска здравна служба
  • Аптека
  • Селскостопанска аптека
  • Ветеринарна лечебница

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

  • Манастир "Св. св. Петър и Павел" на 2км от селото. В момента се реставрира.
  • Църква "Св.Троица" построена през 1860 г., със стенописи.
  • В местността "Градище" (развалини от тракийско селище) и пещера "Градището" - с.Извор (с дължина 31 метра).
  • Читалище "отец Паисий" основано през 1927. Развива активна дейност. Детски фолклорен ансабъл "Изворче", сурвакарска група.
  • ОУ "Иван Вазов" училището съществува от 1861 година
  • чешми с корита в местностите "Въртешките", "Влашки извор", "Изворието".
  • хижа "Момин кладенец" на 4км от селото. Леглова база и хижар.
  • хижа "Ведрица" 12км от селото и 8км от хижа "Момин кладенец". Намира се в защитена вековна гора - местността "Колош". Там се намира растението ведрица(Fritilaria tenella L.), чието име носи. Посещението на хижата става след предваритерна заявка.
  • природната забележителност "Янкьовец" (находище на диви божури и вековна дъбова гора) - 1,45 ч. от хижа "Момин кладенец".
  • яз. Извор на р.Косматица e частен и неможе да се практикува риболов

. До язовира се намира лесопарк "Дружба", на 1км северозападно от с.Извор. Намира се на пътя София-Кюстендил-Скопие. Подходящ е за риболов. Зарибен е с бяла риба, мряна, скобар, клен и други сладководни риби. Посетителите на язовира могат да получат храна в хан “Хладни клисури” и механа "Рибарска среща", които се намират до шосето.

  • вр. Колош (1314 м.) най-високия върх на Колош планина, която е част от Конявско-Милевската планинска група. Намира са на 2,30 ч. от хижа "Момин кладенец". При ясно време се открива невероятен панорамен изглед към планините Рила, Витоша, Голобърдо, Любаш планина и първенеца на Конявска планина - връх Виден (1487 м).

Редовни събития[редактиране | edit source]

Партизански паметник в центъра на Извор

Отбелязва се историческата дата 9 септември. Отбелязва се петров ден с литургия на манастира, - Ежегодно празнуване на Великден с литургия в църквата "Св. Троица" и празник на площада на селото

Личности[редактиране | edit source]

Селото е родно място на хайдут Миленко, боен саратник на небезизвестния Ильо войвода жив изгорен от турците в съседното село, Кленовик.

Най-изтъкнатата личност от селото е земеделският трибун Борис Бумбаров, съратник на Стамболийски и на братята Никола Д. Петков и Петко Д. Петков. Бил е народен представител и министър, десет години в емиграция след 9 юни 1923 г. с три присъди, от които едната на смърт.

Страницата е направена по данни на инж.Васил Занчев, родом от това село. Той е бил дългогодишен зам. министър на Енергетиката.

Литература[редактиране | edit source]

  • Хаджи Кирил Христов "Манастирът Свети Дух край село Извор, Радомирско", 2008
  • Хаджи Кирил Христов „Хайдут Миленко и „Баши -Уста“ Михалко“ , 2009

Външни препратки[редактиране | edit source]