Илия Трифоновски

Илия Трифоновски
	Илия Трифоновски
български революционер
Роден	13 април 1870 г. Лазарополе, Османска империя
Починал	октомври 1918 г. (48 г.) Скорица, Кралство Сърбия

Илия Иванов Вельов Трифоновски е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1]^[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Трифоновски е роден на 13 април 1870 година в реканското село Лазарополе. Завършва основно образование в София и след това втори клас в Софийската мъжка гимназия. Дългогодишен български екзархийски учител е в родното си село, в което служи от 1889/1900 до 1905/1906 учебна година с прекъсване през 1900/1901 година, тъй като лежи 1 година в затвора за революционна дейност. От 1906/1907 година до 1911/1912 година е български учител в Гари.^[2]

По време на Първата световна война е назначен за общински кмет в село Партеш, Гнилянска околия, а по-късно в село Скорица, Ръжанска околия в Поморавието. Убит е от сръбски четници през октомври 1918 година, след оттеглявено на българските войски.^[1]^[2]

На 25 март 1943 година вдовицата му Илина Илиева Иванова, на 60 години, родена в Лазарополе и жителка на Скопие, подава молба за българска народна пенсия.^[1] В молбата си тя пише, че Трифоновски „българин, от български произход, винаги както той, така също и децата му са работили и милеели за преуспеването на България.“ Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.^[3]


Молба за народна пенсия от Илина Илиева, февруари 1943 година

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 356.
↑ ^а ^б ^в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 404.
↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 357.

[Свидетелства_356-1] а ^б ^в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 356.

[Свидетелства_404-2] а ^б ^в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 404.

[Свидетелства_357-3] Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 357.

[1]

[2]

[3]