Императорски пингвин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
|||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Aptenodytes forsteri
|
|||||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||||
| Научна класификация | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||||
 Aptenodytes forsteri (G.R. Gray, 1844) |
|||||||||||||||||||||
 Разпространение на императорския пингвин:
Район на хранене Район на гнездене |
Императорският пингвин (Aptenodytes forsteri) е вид нелетяща птица от семейство Пингвинови и негов най-голям представител.
Съдържание |
[редактиране] Физически характеристики
Възрастните тежат 30 кг и са високи 1,1 м. Мъжкият има коремна гънка между краката си, където пази яйцето. Главата и крилете на императорския пингвин са черни, а коремът е бял. Човката е виолетово-розова. От двете страни на врата има жълто-оранжева отсенка, която избледнява малко над гърдите. Мъжкият се различава от женската по своя вид. Императорският пингвин прилича на кралския пингвин.
Малките имат светлосив пух, който не блести като оперението на родителите им, а е вълнен и матов. По този начин те приемат възможно най-голямо количество топлина, която е жизненоважна за тях, понеже все още не могат да регулират телесната си температура.
[редактиране] Разпространение
Среща се по крайбрежието на Антарктида и в прилежащите морета, където се храни. Гнезди единствено на континента.[3]
[редактиране] Начин на живот и хранене
Гмурка се на дълбочина 150-250 м, за да си намери храна — предимно крил и дребни риби. Най-голямото измерено гмуркане е 565 метра. Могат да прекарат 18 минути под водата без да дишат. Плуват със скорост 6-8 км/ч. За да се предпазят от мраза, десетки или дори стотици императорски пингвини се скупчват на едно място на сушата,като се редуват кой да е посредата.
Неприятели на императорския пингвин са морският леопард, косатката и акули
[редактиране] Размножаване
Моногамни птици. Отдалечават се на 90 км от океана, за да стигнат до размножителните си територии. Мъжките започват да ухажват женските през март-април, когато температурите падат до -40 градуса. През май-юни женската снася едно яйце, което тежи около 450 г, и веднага го изоставя, за да прекара зимата край океана. Мъжкият мъти яйцето в коремната си гънка около 65 дни, като не ловува и разчита единствено на хранителните си резерви. За да пести енергия, той спи през по-голямата част от времето. За да се предпазят от студа (до -70 градуса) и вятъра (скорост до 200 км/ч), мъжките се събират на едно място, като се редуват кой да стои по средата. Ако малкото се излюпи преди майката да се върне, бащата го слага на ходилата си и го покрива с гънката си и го храни с бяло млечно вещество, което се отделя от специална жлеза в хранопровода му. Женската се връща след месец-два, като вече е поела известно количество храна в корема си, която повръща, за да нахрани малките. Тогава тя поема закрилата над пингвинчето за няколко седмици и чака своя партньор да донесе на свой ред храна. Когато станат на два месеца, възрастните устройват на малките "ясли", където те получават топлина и закрила, като все още се хранят от своите родители. 60-70% от малките не доживяват своето пълно развитие.
[редактиране] Допълнителни сведения
Живеят около 20 години, като според някои сведения достигат 40-годишна възраст. В началото и средата на 20 век са били изтребвани заради мазнината си.
[редактиране] Бележки
- ↑ BirdLife International (2008). Aptenodytes forsteri. 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN 2008. Посетен на 03 юни 2009.
- ↑ По класификацията на Sibley и Monroe, създадена въз основа на генетични изследвания. В нея традиционния разред Пингвиноподобни (Sphenisciformes) (към който принадлежи разглеждания вид), заедно с още 8 разреда, е обединен в разред Щъркелоподобни. Все още по-широко възприети са традиционните класификации (Wetmore (1960); Howard и Moore (1980) и др.).
- ↑ Оденинг (1989), с. 70
[редактиране] Литература
- Оденинг, Клаус. Животните на Антарктика. Земиздат, София, 1989, стр. 70 - 73
