Исай Чудов
| Исай Чудов | |
| български революционер | |
| Роден |
1887 г.
|
|---|---|
| Починал | 1960 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Никола Чудов |
Исай Николов Чудов с псевдоним Спартак[1] е български просветен деец, писател и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Исай Чудов е роден в 1887 година в Охрид, тогава в Османската империя, в семейството на учителя и революционер Никола Чудов. Завършва основно и трикласно образование в родния си град. Заедно с баща си Чудов активно участва в Охридската организация на ВМОРО. Илинденско-преображенското въстание го заварва като български учител в Ботун и той се включва в отряда на Петър Чаулев.[2] През август 1906 година Исай работи като учител в Охридско.[1]
След Младотурската революция в 1908 година, заминава за Съединените щати. При избухването на Балканската война се връща и е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия.[2] Служи в Нестроевата рота на Шеста охридска дружина, а после в Сборната партизанска рота на МОО[3] - през април влиза в четата на Петър Чаулев, която има задача да превземе моста на Вардар при Градец и след това да настъпи към гара Демир Капия, за да се озове в тила на сръбските части, разположени по десния бряг на реката при Криволак. Четата изпълнява задачата и по време на Криволашкото сражение унищожава обози и обезврежда много сръбски отделения.[4]
Заминава за Одеса, където завършва музикално образование и след това отново за САЩ. В Америка се занимава с преводаческа дейност като превежда от руски и български на английски. Пише в левичарския вестник „Народна воля“, като се подписва и с псевдонимите Гороцвет Охридски и Непохарчен Илинденец.[2] В 1935 година е сред учредителите на МПО „Братя Миладинови“.[5]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 89.
- ↑ а б в г Јовановиќ, Маринела, Нада Филева. Мал охридски литературно-научен лексикон. Охрид, Градска библиотека „Григор Прличев“, 2002. ISBN 9989-911-18-5. с. 46. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 801.
- ↑ Радев, Симеон. Това, което видях от Балканската война. София, Народна култура, 1993. ISBN 954-04-0082-1. с. 74 - 75.
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 270.
