Истеми

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Истеми
тюркски военачалник
Роден: ?
Починал: 575 г.
Тюркски каганат

Истеми (Istämi, на опростен китайски: 室點密, на традиционен китайски: 室点密, на китайски: 瑟帝米, Shìdiǎnmì) е военачалник на Тюркския каганат и каган (ябгу) на Согдиана (553–575). [1] Известен е и като Сизабулос (Sizabulos), което вероятно идва от титлата Syr-Yabgu. [2]

Той е син на Туу от рода Ашина, водач на гьоктюрките в северозападната част на държавата Жоужан, и брат на основателя на каганата Бумън, на когото е васал (yabgu) през 553 г. През 551 година Бумън влиза в конфликт с жоужанския каган Юдзиулю Анагуей, обявява се за самостоятелен владетел и сключва съюз със Западна Уей. През следващата година нанася тежко поражение на Анагуей и обединява в държавата си много от тюрките, подчинени дотогава на Жоужан. Бумън умира през 552 година и е наследен от сина си Исък, а Истеми остава да управлява в западните области с титлата ябгу.

Макар и номинално подчинен на кагана, на практика Истеми управлява самостоятелно западните части на каганата. При управлението на кагана Мукан той разгромява ефталитите и установява контрол над Согдиана и Хорезм, а на запад подчинява аланите, хазарите и утигурите, достигайки до Черно море. Тюркският натиск става причина и за формирането на Аварския хаганат в Европа.

Истеми умира през 575 година и е наследен от сина си Тарду.

Литература[редактиране | edit source]

  • Bertold Spuler: Geschichte Mittelasiens seit dem Auftreten der Türken. In: Karl Jettmar (Hrsg.): Geschichte Mittelasiens. Brill, Leiden 1966, S. 123ff.
  • John Martindale: The Prosopography of the Later Roman Empire. Band 3. Cambridge University Press, Cambridge 1992, S. 1163f.
  • Denis Sinor: The Establishment and Dissolution of the Turk Empire. Denis Sinor: The Cambridge History of Early Inner Asia. Cambridge University Press, Cambridge 1990, S. 285–316.
  • Étienne de La Vaissière: Sogdian Traders. A History. Brill, Leiden 2005.
  • Wood, Francis (2002). The Silk Road: Two Thousand Years in the Heart of Asia. Berkeley, CA: University of California Press. pp. 238–239. ISBN 978-0-520-24340-8.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Менандер Протектор, Fragment 20,43
  2. Теофилакт Симоката, Historien, 7,7,9.

Вижте също[редактиране | edit source]