Йерусалимски събор
Йерусалимският събор, наричан също и Апостолският събор (Apostelkonzil, също и Apostelkonvent) в Йерусалим (между 44 г. и 49 г.) e събиране на Апостолите на Йерусалимската Древна община с Павел от Тарсус и неговите придружители.
На събора се взети изключително важни решения за новата християнска религия. Обвързващо е признато правото, че Кръщението е достатъчно за приемане в Светата общност, и че езичниците не е нужно да се обрязват и да спазват 365-те табута като останалите назореи (назаритяни), ебионити и юдео-християни, за да бъдат приети в общността и да станат християни.
Сведения за Събора се намират в Галатското писмо на Павел, написано малко след случилото се (Gal 2,1–10 EU), също и в Апостолската история на Лука, написана около 90 г. (Apg 15 EU). Разликата между двете е 40 години.
Литература [редактиране]
- Hans Conzelmann: Geschichte des Urchristentums, Grundrisse zum Neuen Testament 5, Vandenhoeck & Ruprecht, Göttingen 1989, ISBN 3-525-51354-2
- Jürgen Wehnert: Die Reinheit des „christlichen Gottesvolkes“ aus Juden und Heiden. Göttingen 1997, ISBN 3-525-53856-1
- Holger Zeigan: Aposteltreffen in Jerusalem. Leipzig 2005, ISBN 3-374-02315-0
Външни препратки [редактиране]
