Йоаким Бигорски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йоаким
български духовник
Стенописно изображение на Йоаким Бигорски от Дичо Зограф
Стенописно изображение на Йоаким Бигорски от Дичо Зограф

Роден
Починал
1862 г.

Религияправославие

Йоаким Петров Бигорски е български духовник от началото на ΧΙΧ век, архимандрит, игумен на Бигорския манастир „Свети Йоан Предтеча“ в средата на XIX век.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йоаким е родом от село Бибане, Горна Река. Става игумен на манастира след смъртта на архимандрит Арсений Бигорски в 1840 година. Нито един от двамата не е споменат в ктиторския надпис на метохската църква „Свети Ахил“ в Требище от 1840 година, което означава, че Йоаким е избран най-рано в същата година. При неговото управление продължава започналия при предшественика му цялостен възход на манастира. В 1840 година той отново ангажира големите художници Михаил Анагност и сина му Димитър Михайлов за изписване на купола на храма „Свети Георги“ в манастирския метох в Райчица.[3] В 1848, 1849 и 1852 година архимандрит Йоаким ангажира друг виден художник – дебърския майстор Дичо Зограф, за да довърши стенописите в метоха,[1] както и в католикона апсидата, наоса, травея на запад и свода. Не е ясно кои двама зографи са изписали западната фасада.[3]

Игумен Йоаким средва пътя на Арсений – разширява имотите на манастира и обръща внимание на метоха „Свети Георги“. При него на манастира от Сърбия повторно е подарена камбана, за което на 6 ноември 1850 година е изпратено благодарствено писмо. С писмо от 15 ноември 1851 година Йоаким иска от митрополит Петър Белградски да приеме за обучение монаха Исая Попйоанов, за да може като се върне в манастира да бъде учител в епархийското училище, единствено в Дебърската епархия.[3]

През 1852 година игумен Йоаким е спомоществувател на книгата на Аверкий Попстоянов „Жития св. Григория архиепископа Омиритского и прения с некоего евреина“.[4]

На стенописния портрет от Дичо Зограф, изписан в 1868 година, пише „Ігуменъ Іѡакімъ быстъ настоѧтелъ въ сегѡ ѡбитель: 21 ѡтиде ѿтого міра во лѣто ѿ Хрта. 1862“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Бигорските стари игумени // Бигорски манастир. Посетен на 13 ноември 2017.
  2. Јеромонах Доситеј (Талески). Игумените на Бигорскиот Манастир „Свети Јован Крстител“ – В: Бигорски Манастир – 20 години возобновено монаштво. Бигорски манастир, 2015. с. 346.
  3. а б в Јеромонах Доситеј (Талески). Игумените на Бигорскиот Манастир „Свети Јован Крстител“ – В: Бигорски Манастир – 20 години возобновено монаштво. Бигорски манастир, 2015. с. 347.
  4. Жития св. Григория архиепископа Омиритского и прения с некоего евреина именуемаго Ервана, собрано и составлено на словенобългарский язык от Аверкиа П. С. монаха Рилскаго". В Белый градъ, 1852
Арсений бигорски игумен
(1840 – 1862)
Харитон