Калаподи (Гревенско)
| Калаподи Καλαπόδι | |
| — село — | |
  Калаподи  Калаподи  Калаподи | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Дескати |
| Географска област | Пинд |
Калаподи или Калапод (на гръцки: Καλαπόδι) е бивше село в Република Гърция, дем Дескати, област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е било разположено южно от Гревена.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на ХІХ век Калаподи е гръцко християнско село в Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Калаподъ живеят 74 гърци християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Калапатон е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 13 къщи.[3]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Калаподи влиза в състава на Кралство Гърция. Селото не се споменава след 1920 година, като населението му вероятно се изселва в съседните села.[1] В селето е запазена църквата „Света Параскева“. На храмовия празник на църквата – 26 юли, в Калаподи се стичат от много хора от съседното Трикокия (Чатурния) и региона за да почетат чудотворната икона на светицата.[4]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 42[1] | 41[1] |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 117. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 277.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
- ↑ Официален сайт на бившия дем Хасия, архив на оригинала от 27 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080927065415/http://www.xasia.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=6&Itemid=13, посетен на 28 юни 2010
| ||||||||||||||||||||||||||||||
