Караманово

Караманово
	Караманово
	Караманово Координати: 43°33′02.54″ с. ш. 25°31′38.73″ и. д. / 43.550706° с. ш. 25.527426° и. д. Караманово
Общи данни
Население	693 души (15 март 2024 г.); 14,5 души/km²
Землище	47,775 km²
Надм. височина	140 m
Пощ. код	7130
Тел. код	08127
МПС код	Р
ЕКАТТЕ	36316
Администрация
Държава	България
Област	Русе
Община; – кмет	Ценово; Петър Петров ; (ГЕРБ; 2011)
Кметство; – кмет	Караманово; Бисер Блажев; (Атака)

Карамàново е село в Северна България. То се намира в община Ценово, област Русе, на 17 километра от град Свищов.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Караманово (област Русе) се намира в Северен централен планов регион на България и е част от община Ценово. Общата площ на землището му е 47.775 km². Намира се на 10 км южно от р. Дунав (с. Вардим), на 20 км от гр. Свищов и на 30 км от гр. Бяла.

Селище от полупръснат тип. Почвите на землището са излужени черноземни, образували се върху льосова скала. На север от селото се намира равна низина – Елията (в миналото е била блатиста площ). На запад от селото е разположена местността Картала.

История[редактиране | редактиране на кода]

В началото селото е наброявало 10 семейства-само българи. По-късно към 1861 г.на територията му има 200 къщи, населени предимно от българи и в по-малката си част от турци, татари и черкези, които се изселват след Освобождението. Днес за изселниците напомнят наименованията на двете стари чешми – Татарската и Черкезката.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Св. Вознесение Господне“ е построена в средата на 19 век от група майстори на Колю Фичето, непосредствено след завършване на моста при град Бяла. Гледана от птичи поглед църкавата прилича на кръст. Интересни са сведенията за връзките на брациговските майстори с Караманово:трима от тях се оженват за моми от селото, като с булките си се връщат в Брацигово; а други трима майстори се женят за моми от селото и остават да живеят тук.
Селото има и свое основно училище – „Христо Ботев“. Създадено е през 1856 г. и е наградено с орден „Кирил и Методий“ – първа степен. То все още функционира и обучава окло 65 деца.
С орден „Кирил и Методий“-първа степен е наградено и читалище „Светлина-1905 г.“-с. Караманово.
Селото разполага и със собствена детска градина „Радост“-открита на 5 декември 1983 г.
През 1952 – 54 г. е построена и ловната хижа, която също функционира. Селото има и своя Футболен клуб. Той носи прозвището на великия български революционер Васил Иванов Кунчев-Левски!Основан е през 1946 година и е неизменен участник в Областната футболна група.

Редовни и спортни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на селото се провежда през последната неделя на месец октомври или първата на месец ноември (която от двете се случи по-близо до 1 ноември).

Тодоровден е църковен празник, празнуван в съботния ден от първата седмица на Великия пост. Това е празник, посветен на хората и на конете, наричан още Конски великден. Основен обичай на празника е надбягването с коне, наричано „кушия“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Асен Илиев – граничар. Роден на 24.04.1929 г. Загинал в престрелка с бандитска група на 31.03.1952 г. близо до връх Сарабурун, североизточно от с. Вълче поле, общ. Любимец, обл. Хасково. Произведен посмъртно в чин младши лейтенант и награден с орден „За храброст“ – трета степен. Централната улица и Стадионът в селото носят неговото име.

Проф.д.и.н. Величка Рангелова – родом от с. Караманово, завършила е висше образование в гр. София – УНСС, специалност – статистика. Защитила е докторска дисертация в УНСС. Работила е в Научноизследователския институт по статистика 17 години, като научен сътрудник и старши научен сътрудник. Преподавала е по статистика 10 години в АОНСУ. Работела е като директор на „Цени и финанси“ директор на научния блок в Националния статистически институт. Била е избирана за общински съветник-2пъти: в район Кремиковци и, в Столична община, където е участвала в Стопанската комисия като заместник-председател, в бюджетната комисия и е била член на Надзорния съвет в Агенцията на столичната общинска приватизация. Ръководила е като директор Център за анализи и прогнози към Профсъюз „Промяна“. Създател е на общински гаранционен фонд при Столична община и е била 5 години изпълнителен директор. Председател на борда на директорите на Националния гаранционен фонд „Солидарност“ и консултант на Общинския гаранционен фонд. Специализирала е в Чикаго, Вашингтон, Женева, Париж, Виена, Брюксел, Прага, Берлин, Москва. Написала е много научни трудове и книги. Има над 500 публикации по медиите. Има международна известност. Често е интервюирана от международните агенции като БиБиСи, Ройтерс, Франс прес, Дойче веле, радио Свободна Европа и всички български телевизии и радиа.

доц.д-р Крум Петков Крумов – редовен преподавател в С.А „Д.А – Ценов“ гр. Свищов. Доцент Крумов е международно доказан учен, инересуващ се от контрола върху инвестициите, взаимодействието на контролните институции и подобряването на финансовите и счетоводни практики. Има над 50 научни публикации в известни международни и национални икономически справочници. Говори руски и немски език. Интересува се от пчеларство, винарство, история и земеделие.