Кико Лурейро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кико Лурейро
Информация
Роден
16 юни 1972 г. (51 г.)
Стилпауър метъл
Активностот 1988 г.
Уебсайтwww.kikoloureiro.com.br
Кико Лурейро в Общомедия

Педро Енрике „Кико“ Лурейро (на португалски: Pedro Henrique „Kiko“ Loureiro, роден на 16 юни 1972 г.) е бразилски хевиметъл китарист, известен най-вече като член на хевиметъл групите „Ангра“ и „Мегадет“.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Лурейро започва да учи музика и да свири на акустична китара на 11 години. Учи с двама известни бразилски музиканти: Педро Буено и Моцарт Мело. Вдъхновен от различни изпълнители, главно Еди Ван Хейлън, Джими Пейдж, Джими Хендрикс и Ранди Роудс, той преминава на електрическата китара 13-годишен, а 16-годишен вече се присъединява към две групи, Legalize (с Еду Мело – вокал, Денис Белик – бас и Аля – барабани) и A Chave, и свири в нощни клубове в Сао Пауло. На 19 години той е съосновател на бразилската пауър метъл група Ангра.[1]

Поради нарастването на популярността на пауър метъла, Лурейро става доста успешен и като член на Ангра, така и като солов изпълнител.

В допълнение към своите рок/метъл постижения, Лурейро е свирил и китари на няколко евробийт песни в сътрудничество с Дейв Роджърс, включително „Fevernova“, „Ring of Fire“ и „The Road is Fire“.

На 2 април 2015 г. Кико Лурейро се присъединява към американската траш метъл група Мегадет, заменяйки Крис Бродерик.[2]

На 12 февруари 2017 г. Лурейро, заедно с Дейв Мъстейн, Дейвид Елефсън и Крис Адлер, печелят наградата „Грами“ за най-добро метъл изпълнение за песента „Дистопия“ на Мегадет на 59-ите награди „Грами“.[3]

Музикален стил[редактиране | редактиране на кода]

Лурейро е известен с огромните си китарни умения, които често включват техники като „тапинг“ с две ръце, „суийп пикинг“, „алтернатив пикинг“, „хибрид пикинг“, изкуствени и естествени флажолети и комбиниране на легато и стакато в едни и същи фрази. Той е добре известен както с демонстрационните си видеоклипове, така и със статиите си в различни китарни списания.

Въпреки че свири на китара с постановка на десничар, Лурейро е левичар по природа. Като такъв, по време на разсвирване той се фокусира повече върху техниките на дясната ръка.[4]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Лурейро говори френски, испански, немски, финландски и английски език в допълнение към родния си португалски.

Лурейро е женен за финландската пианистка и клавиристка Мария Илмониеми от 2011 г. Двамата се запознават по време на турнето на Лурейро с Таря Турунен през 2008 г. Първата им дъщеря Ливия е родена на 29 септември 2011 г., а на 21 ноември 2016 г. са родени близнаците Данте и Стела.[5]

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Соло[редактиране | редактиране на кода]

  • Без гравитация (2005)
  • Universo Inverso (2006)
  • Fullblast (2009)
  • Sounds of Innocence (2012)
  • Open Source (2020)
Видео урок и инструктаж
  • Guitarra Rock (1993)
  • Os Melhores Solos e Riffs do Angra (2003)
  • Tecnica e Versatilidade (2003)
  • Guitarra Tecnica Para Iniciantes (2009)
  • Rock Fusion Brasileiro (2009)
  • Creative Fusion (2010)

Ангра[редактиране | редактиране на кода]

  • Достигане на хоризонти (първоначално издаден през 1992 г., преиздаден през 1997 г.)
  • Ангелите плачат (JVC Япония, 1993)
  • Злобно предупреждение EP (1994)
  • Свята земя (Гравадора Елдорадо, 1996)
    • Make Believe Part 1 сингъл (1996)
    • Make Believe Part 2 сингъл (1997)
    • Make Believe Part 3 сингъл (1997)
    • Make Believe Part 4 сингъл (1997)
  • Зов на свободата EP (1996)
  • Свят живот EP (1997)
  • Фойерверки (SPV GmbH / Century Media Records, 1998)
    • Лисабон сингъл (1998)
    • Дъждовни нощи сингъл (1998)
  • Прераждане (SPV GmbH / Steamhammer, 2001)
    • Киселинен дъжд Single (2001)
  • Ловци и плячка EP (SPV GmbH / Steamhammer, 2002)
  • Прераждане – световно турне – На живо в Сао Пауло на живо албум и видео (BMG / Victor Entertainment, записано през 2001 г. и издадено през 2003 г.)
  • Храмът на сенките (SPV GmbH / Steamhammer, 2004)
    • Кладенец на желанията Single (2004)
  • Aurora Consurgens (SPV GmbH / Steamhammer, 2006)
    • Курсът на природата сингъл (2006)
  • Aqua (SPV GmbH / Steamhammer, 2010)
  • Ангелите плачат – турне по случай 20-годишнината (JVC / Victor Entertainment, Substantial Music, SPV / Steamhammer, 2013)
  • Тайна градина (JVC, Universal Music, Edel Music, 2014)
  • Ømni (2018) – китарно соло на „War Horns“ като гост

Tribuzy[редактиране | редактиране на кода]

  • Execution (2005 г.)
  • Execution – Live Reunion (2007)

Таря[редактиране | редактиране на кода]

Neural Code[редактиране | редактиране на кода]

  • Невронен код (2009)

Paco Ventura Black Moon[редактиране | редактиране на кода]

  • Арабестия (2015)

Мегадет[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.jduartedesign.com, Joao Duarte-J. Duarte Design-. Biography // Архивиран от оригинала на 2016-06-22. Посетен на 2020-06-16.
  2. Archived copy // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2016-01-30.
  3. MEGADETH Wins 'Best Metal Performance' GRAMMY Award // Blabbermouth.net. February 12, 2017. Посетен на November 28, 2017.
  4. Reverb.com. Reverb Interview: Kiko Loureiro of Megadeth & Angra Talks Ibanez and Pre-Show Warmups // YouTube. Посетен на 16 April 2018.
  5. Blabbermouth. MEGADETH Guitarist KIKO LOUREIRO Welcomes Twins With Finnish Wife // BLABBERMOUTH.NET.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]