Киноа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Киноа
Quinua.JPG
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Plantae Растения
подцарство: Tracheobionta Васкуларни растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Caryophyllales
семейство: Chenopodiaceae Лободови
подсемейство: Chenopodioideae
род: Chenopodium
вид: C. quinoa Киноа
Научно наименование
Уикивидове Chenopodium quinoa
Willdenow, 1798

Киноа (Chenopodium quinoa) e зърноподобна култура, отглеждана предимно заради ядивните си семена. Тя е псевдо-житно растение, защото всъщност принадлежи към семейство Лободови (Chenopodiaceae) (към което принадлежат също спанакът и цвеклото), а не към семейство Житни (като пшеницата) и е едно от растенията с висока хранителна стойност. Киноата е семе, а не зърно и притежава полезни свойства сходни на тези на редица листни зеленчуци като например спанака.

Преглед[редактиране | edit source]

Името „Киноа“ произлиза от испанското изписване на името на индианския народ Кечуа „Kinwa“ или „Qin-wah“. Като реколта най-напред е била култивирана в района на Андите на Еквадор, Боливия, Колумбия и Перу преди 3000 до 4000 години. Хранителният състав е много добър в сравнение с основните зърнени култури. Зърната на киноа съдържат незаменими аминокиселини като лизин и големи количества калций, фосфор и желязо.[1] След прибиране на реколтата зърната трябва да бъдат обработени за премахване на покритието, съдържащо горчиви на вкус сапонини. Зърната на киноа се варят като цяло по същия начин, както оризът, и могат да бъдат използвани в широка гама от ястия. Листата на киноа се ядат като листни зеленчуци и много приличат на амарант, но търговската им наличност е ограничена.

История и култура[редактиране | edit source]

Преди 5000 г. инките са отглеждали киноа и тя е била тяхна основна храна. Те смятали растението за свещено, подарък от боговете, и го наричали „майката на всички зърна“; традицията била вождът им да засее първите семена за сезона, използвайки „златни оръдия на труда“.[2] По време на завладяването на Южна Америка испанските колонизатори с насмешка наричали киноата „храна за индианци“,[3] а впоследствие унищожили индианските ниви с киноа и забранили отглеждането ѝ. [4]. Те обаче така и не разбрали, че инките тайно продължили да отглеждат киноа по почти недостъпните високи части на Андите, където колонизатори не стъпвали, между другото и поради изключително редкия, тежък за дишане въздух. (Характерно за растението е, че то може да расте при всякакви условия и на всякаква почва.) Така киноата изпаднала за дълго време в забвение, за да бъде преоткрита през 70-те години на 20 век. Киноата е горещо препоръчвана за консумация поради състава си. Тя е за предпочитане не само пред пшеницата, но и пред ориза, защото малкото въглехидрати, които съдържа, се усвояват от организма бавно и постепенно и така не причиняват напълняване. Тя не съдържа глутени, а има много важни за организма вещества като желязо, калций, големи количества от витамини B и Е, както и много други полезни витамини и минерали. Затова Организацията на обединените нации е обявила 2013 г. за Международна година на киноата,[5] а самата киноа – за супер храна.

Хранителна стойност[редактиране | edit source]

Киноа е била от голямо значение в диетата на предколумбовите цивилизации на Андите, отстъпвайки по важност единствено на картофите и следвана по значение от царевицата. В съвременната епоха киноа се цени особено заради хранителната си стойност, като съдържанието ѝ на протеини е много високо (14% от масата), макар и не по-високо от повечето бобови растения. Хранителните оценки на киноа показват, че тя е източник на пълноценен протеин.[6][7] Освен това, тя е добър източник на фибри и фосфор, както и с високо съдържание на магнезий и желязо. Киноа е източник и на калций, затова е полезна за вегани и хора с непоносимост към лактозата.[8][9] В 100 г. киноа в сурово състояние има приблизително: 65% фосфор, 55% магнезий, 35% желязо, 14% протеини и 7% диетични фибри.[10]

Киноата е без глутен и е лесна за усвояване. Поради всички тези характеристики киноа се смята за подходяща като култура за осигуряване живота на екипажите в космически екологични системи (Controlled Ecological Life Support System) на НАСА.[11]

Виж още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. J. G. Vaughn & C. A. Geissler (2009). The new Oxford book of food plants. Oxford University Press.
  2. Gade, Daniel W.. Nature and culture in the Andes. Madison, University of Wisconsin Press, 1999. ISBN 0-299-16124-2. с. 206.
  3. Gade, Daniel W. (1999). Nature and culture in the Andes. Madison: University of Wisconsin Press. p. 206. ISBN 0-299-16124-2.
  4. Bernice Kagan; Meredith McCarty (1995). Fresh from a vegetarian kitchen. New York: St. Martin's Press. p. 56. ISBN 0-312-11795-7.
  5. International Years. // United Nations. Посетен на 9 June 2012.
  6. Full Report: Nutrient Data for 20137, Quinoa, Cooked. //
  7. Nutrition Facts and Analysis of Quinoa, Cooked. //
  8. "Health Benefits of Quinoa". Spiritfoods. Retrieved 9 June 2012.
  9. Ray, C. Claiborne (29 December 1998). "Calcium and Quinoa". The New York Times. Retrieved 9 June 2012.
  10. Киноата - био продукт за всеки USDA Nutrient Database
  11. Greg Schlick and David L. Bubenheim (November 1993). "Quinoa: An Emerging "New" Crop with Potential for CELSS" (PDF). NASA Technical Paper 3422. NASA.