Китоглава чапла
| Китоглава чапла | |||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | |||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
Уязвим[1] |
|||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||
(Gould, 1850) |
|||||||||||||||||||||||
| Разпространение | |||||||||||||||||||||||
Китоглава чапла е птица от разред Щъркелоподобни и единствен представител на семейство Китоглави чапли (Balaenicipitidae).
Съдържание |
Физически характеристики[редактиране]
Китоглавата чапла е много голяма птица. На височина достига до 1,2 m, размахът на крилете е 2,3-2,6 m, а теглото ѝ варира от 4 до 7 kg[2][3] Клюнът на чаплата прилича на дървен черпак и го прави изкусен ловец на риба. Той обаче го прави строго специализиран в лова и ако плячката с която се храни намалее се създава реална опасност от смърт на птицата. За разлика от повечето птици очите са разположени в предната част на черепа и определят бинокулярното и зрение. По време на почивка тежкия клюн се полага върху гърдите на птицата.
Разпространение[редактиране]
Видът е разпространен по протежение на езерата от рифтовата систева в Източна Африка. Съществуват отделни популации в ЦАР, в близост до езерото Чад и в делтата на Окаванго в Ботсвана.
Начин на живот и хранене[редактиране]
Китоглавата чапла е добре приспособена за живот в блатата. Дългите крака с разперени настрани пръсти позволяват да се движи в меката блатиста почва. Най-голяма активност проявява сутрин при изгрев, но често ловува и се храни през деня. Чаплата старателно обхожда и изследва плаващите над водата растения. Храни се с риба, основно протоптерии, тилапии и сомови риби, ловува и жаби, змии и дори малки костенурки. По време на лов птицата се отличава с огромно търпение като може дълго време да стои неподвижно в плитката вода без да се движи и дори да мърда главата си в дебене на плячка.
Размножаване[редактиране]
Гнездовият период при китоглавата чапла зависи от региона, който обитава, Например в Судан започва с края на дъждовния период. Нямо много сведения за брачното ухажване между партньорите. В неволя се наблюдават потраквания с клюн, изпъване на шията и издаване на глухи звуци.
Гнездото на чаплите представлява широка платформа с диаметър от 2,5 m., изградено е от стъбла на папирус и тръстика. За около пет дни женската снася от 1 до 3 яйца, които често се инкубират от птиците само през нощта. Пиленцата се излюпват след около 30 дни. Грижата се поделя от двамата родители. Първоначално пилетата са покрити с гъст, мек, сив пух. Клюновете им не са големи и имат остър край. Като правило от цялото люпило оцелява само едно. Родителите хранят малките с полупреработена храна. Месец по-късно малките започват да консумират и непреработена храна. Към 4 месечна възраст стават независими и напускат гнездото.
Допълнителни сведения[редактиране]
Външни препратки[редактиране]
Източници[редактиране]
- ↑ ((en)) BirdLife International. Balaeniceps rex. // 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN, 2008. Посетен на 18 януари 2011.
- ↑ Shoebill: Balaeniceps rex Gould, 1850. // BioLib.
- ↑ Les oiseaux «Shoebill» Прочетено на 18 януари 2011
| Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |