Конвенция на западните слависти

Конвенция на западните слависти се нарича система за транслитерация на българска кирилица с латиница.

Този термин е използван, например, от Вал Тодоров в конвертиращата му програма[1] (написана през 1996 г.), както и в коментара му към програмата[2] Архив на оригинала от 2005-03-23 в Wayback Machine.. Тази система е предложена за стандарт от Димитър Скордев [3] в отговор на инициативата на БАН за въвеждане на стандарти за транслитерация между кирилица и латиница и за фонетична клавиатура[4].

Конвенцията на западните слависти е компромисен вариант на система за транслитерация, която е близка до тази на Стандарта за транслитерация на имена (в личните карти и паспортите), дадена в Постановление на МС 61/02.04.1999 и 10/11.02.2000. За разлика от посочения стандарт обаче тази система използва за база комбинирано графичните системи на някои славянски езици и на английски, по което се доближава до официалния стандарт за транслитерация на български имена с латиница от 1956 г.

Характерни особености[редактиране | редактиране на кода]

Основната част от буквите се кодират по начин, който в общи линии се възприема от всички системи за транслитерация на кирилицата с латиница:

А	A	Е	E	Л	L	П	P	У	U
Б	B	З	Z	М	M	Р	R	Ф	F
Г	G	И	I	Н	N	С	S	Х	H
Д	D	К	K	О	O	Т	T

Няколко букви, за които в различни системи за транслитерация се използват различни знаци, се кодират по следния начин:

В	V		Ц	C		Й	J		Ь	J		Ъ	Y

Някои характерни букви от кирилицата се транслитерират с двубуквени съчетания:

Ч	CH		Ж	ZH		Ш	SH		Ю	JU		Я	JA

Буквата Щ се транслитерира с SHT

Таблица на съответствията[редактиране | редактиране на кода]

Следва пълна таблица на съответствията между кирилица и латиница според конвенцията на западните слависти:

А	=	A	И	=	I	Р	=	R	Ш	=	SH
Б	=	B	Й	=	J	С	=	S	Щ	=	SHT
В	=	V	К	=	K	Т	=	T	Ъ	=	Y
Г	=	G	Л	=	L	У	=	U	Ь	=	J
Д	=	D	М	=	M	Ф	=	F	Ю	=	JU
Е	=	E	Н	=	N	Х	=	H	Я	=	JA
Ж	=	ZH	О	=	O	Ц	=	C	ДЗ	=	DZ
З	=	Z	П	=	P	Ч	=	CH	ДЖ	=	DZH

Предимства и недостатъци[редактиране | редактиране на кода]

Предимства[редактиране | редактиране на кода]

Конвенцията на западните слависти има следните предимства пред редица други системи за транслитерация на българската кирилица с латиница:

Не се използват цифри за кодиране на букви
Не се използват диакритични знаци
Различава отделна буква за ъ

Недостатъци[редактиране | редактиране на кода]

За редица букви се използват дву- и трибуквени съчетания (за ж, ч, ш се използват съчетания zh, ch, sh; за ю, я – ju, ja, а за щ – sht).
За ъ се използва y (игрек, уай), която от хора, незнаещи български, не би се прочела правилно. За избора му обаче се дава обяснение с близостта на звученето на Ъ до това на руското Ы, което обикновено се отбелязва в латиницата с Y, или с мястото на Ъ на фонетичната клавиатура[5].
За й и ь се използва една и съща буква – j.
Не се различават буквосъчетания от вида сх от съответствията на буквите, напр. ш. За такива случаи обаче в един вариант на системата се използва апостроф за разделяне на словосъчетанието, напр. схема = s’hema

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]