Коница (Драмско)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Коница.
| Коница Πεύκοι | |
  Коница  Коница  Коница | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Бук |
| Географска област | Чеч |
Ко̀ница или Конишан или Конищен (на гръцки: Πεύκοι, Певки, до 1927 година Κόνιτσα, Коница[1][2][3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на община Паранески (Бук) в регион Източна Македония и Тракия.
География[редактиране | редактиране на кода]
Коница се намира на югозападните склонове на планината Родопи, северно от общинския център Бук (Паранести). Васил Кънчов го определя като чечко село.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името Конишан е жителско име от начално *Конищане от местното име *Конище, *Конища, патронимично от личното име Коно, Коне, съкрането от Коста, Костадин.[4]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Коница (Конищани) заедно с махалите Лещен и Илиджа както следва: мюсюлмани – 209 семейства и 119 неженени.[5]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Коница (Конищанъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 280 българи-мохамедани[6] в 50 къщи.[7]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война в 1913 година Коница попада в Гърция. През 1923 година жителите на Коница са изселени в село Пърнар (вилает Одрин, община Кешан), Турция.[8] През 1927 година името на селото е сменено на Певки (Πεύκοι).[2][9] През 1928 година в Коница са заселени 12 гръцки семейства с 40 души - бежанци от Турция.[3] Поради лошите условия за живот, то е напуснато.[10]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 86[10] | 38[10] |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 141.
- ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 23-25.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 200.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 270.
- ↑ Зеленгора, Георги. Помаците в Турция. biblio.bg, 2012. ISBN 978-954-2939-28-3. с. 31.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 173. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 174. (на македонска литературна норма)
| ||||||||||||||||||||||||
