Константинос Димидис
| Константинос Димидис Κωνσταντίνος Δημίδης | |
| гръцки революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1869 г.
|
Константинос Димидис (на гръцки: Κωνσταντίνος Δημίδης) е гръцки революционер, участник в Гръцката война за независимост и печатар.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в края на XVIII век в южния македонски град Гревена. Млад се установява в малоазийското градче Кидониес, където работи. Там става тюфечия. През 1818 година се мести в Париж заедно с Константинос Томбрас и учи печатарство при Фирмен Дидо. Завръща са в Кидониес в 1919 година и заедно с Константинос Томбрас основава печатница. През юни 1821 година, поради избухването на Гръцката революция Кидониес е изгорен от османците. Димидис се установява на остров Псара и там основава първата импровизирана печатница на въстаналите гърци. В 1824 година Димидис печата прокламации и морски дипломи, като възнамерява да започне публикуването и на вестник, за което британският филелин полковник Лестър Станхоуп изпраща една литографска преса. Завладяването на Псара от османците през юни 1824 година осуетява плановете му. В периода 1827 - 1828 година работи в печатницата на Хидра на италианеца Джузепе Киапи, която издава вестника „Филос ту Ному“. По-късно Димидис се озовава в Навплио, където отново с Томбрас основава първата частна печатница. В нея в 1828 година отпечатва „Аритметика“ на Дионисиос Пирос и „Резюме на Евангелието“ на Неофитос Никитопулос. След това работи с Емануил Антониадис, с когото печата вестник „Иос“ (1830 - 1831) и „Атина“ (1832 - 1833). С Антониадис построява печатница и купува печатарски букви. След напускането на Антониадис, Димидис се установява в Ермуполи на Сирос. В Ермополи работи с Георгиос Мелистагис и през 1833 г. издалва циркулярно писмо. До 1836 г. издават 10 заглавия. В 1836 година напуска Сирос. В 1843 година постъпва в Кралската печатница в Атина, където работи до смъртта си в 1869 година.[1][2][3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Παπαφλωράτος, Ιωάννης Σ. Η Τυπογραφία στην ελλάδα κατά τα έτη 1821 - 1831 // Εταιρεία Μελέτης Έργου Ιωάννη Καποδίστρια, 25 август 2016. Посетен на 8 юни 2018.
- ↑ Μαστορίδης, Κλήμης. Χάραξη και χύτευση των ελληνικών τυπογραφικών στοιχείων στον 19ο και 20ό αιώνα // YΦEN. 2006. σ. 68 - 71.
- ↑ Στάικος, Κ. Σπ., Τ. Ε. Σκλαβενίτης. Πεντακόσια χρόνια έντυπης παράδοσης του Νέου Ελληνισμού (1499-1999). Αθήνα, Βουλή των Ελλήνων, 2000. σ. 202 - 203.
