Корела

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Корела
Cockatielmale.jpg
Корела
Cockatielfemale.jpg
Корела
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Psittaciformes Папагалоподобни
семейство: Cacatuidae Какадута
род: Nymphicus
вид: N. hollandicus Корела
Научно наименование
Уикивидове Nymphicus
Wagler, 1832
Уикивидове Nymphicus hollandicus
(Kerr, 1792)
Синоними
  • Psittacus hollandicus Kerr, 1792
  • Leptolophus hollandicus
Разпространение
Bird range cockatiel.png
Разпространение на дивата популация на корелите

Корелата (Nymphicus hollandicus), позната още като нимфа, е най-малкото какаду ендемично за Австралия. Ценени са като домашни любимци по цял свят и са сравнително лесни за развъждане. Втори са по популярност след вълнистите папагали.[2]

Корелата принадлежи към подсемейство Calyptorhynchinae (по-известно като тъмни какадута). Корелите в дивата природа се срещат във вътрешната част на Австралия.

Класификация[редактиране | edit source]

За пръв път е описан от шотландския натуралист Робърт Кер през 1792 г. като Psittacus hollandicus, Корелата по-късно е отделена в свой вид Nymphicus от Йохан Георг Ваглер през 1832 г. Името на вида идва от най-ранните групи европейци,които са видели този папагал в естественото му местообитание; те оприличили птицата на нимфа. (Nymphicus буквално означава "малка нимфа.") А hollandicus е препратка към Нова Холандия- историческото име на Австралия.

Билогичната връзка дълго време е била тема за диспут ; сега те са класифицирани в монотопно подсемейство Nymphicinae , но в миналото погрешно в бил класифициран сред Platycercinae, дългоопашати малки папагали. Сега този факт е доказан с молекулярен анализ. Митохондриална 12S Рибозомна РНК, данни от ДНК секвенция [3] го поставят сред посдсемейство Calyptorhynchinae (тъмни Какадута) .

Днес корелите са класифицирани като член на Какаду, защото споделя всички характерни белези на Какадутата . Това са изправения гребен, жлъчен мехур, пух.

Изобразяване[редактиране | edit source]

1927 картина на Brehms Tierleben

Отличителен за Корелата е гребена . Гребенът се изправя вертикално, когато птицата е уплашена или развълнувана, скосен когато птицата си почива, и прилепнала за главата когато е много ядосана. Гребенът се държи легнал, но се подава пасивно когато флиртува или съблазнява. Корелите имат много дълги опашки, достигащи понякога половината дължина на тялото им, това е голямата разлика между корелите и Какадутата. С дължина от 30 см и 33 см корелите са най-малките какадута и единствените дългоопашати какадута. Какадутата достигат от 30 см до 60 см в дължина.

„Дивият тип“ корела има основно сиво оперение с подчертани бели ивици по краищата на всяко крило. Лицето на мъжкия е жълто или бяло, докато лицето на женската е основно сиво или светло сиво, и двата пола имат оранжеви кръгли точки около ушите. Това оранжево е по-силно при мъжките и заглушено при женските. По този начин е възможно визуалното определяне на пола.

Разпространение и хабитат[редактиране | edit source]

Корелите са нативни за Австралия, където се намират в условия на ариден или полупостинен климат, но винаги около вода. Номади са - местят се където има вода и храна.[2] Срещат се по двойки и малки ята.[2] Понякога хиляди кръжат около воден басейн. Според фермерите често унищожават реколтата. Те отсъстват от най-плодородните части на държавата, най-дълбоките Западноавстралийски пустини и Кейп Йорк. Те са единствените какадута, които се размножават в края на първата година.

Мъжки и женски, Куинсленд, Австралия

Продължителност на живота[редактиране | edit source]

Средната продължителност на живота на Корела в плен е 15–20 години,[4] понякога се определя и като 10–15 години,[5] има и доказателства за Корели живели 30 години, най-възрастната корела живяла някога е била на 36 години.[6] Храната и физическите упражнения(както и при хората) са основния фактор за това.

Като домашни любимци[редактиране | edit source]

Корелите обикновен са добри домашни любимци, но няма никава гаранция, че всички ще бъдат такива. Както и при другите домашни любимци основно зачение за техния характер имат следните обстоятелства: как са отгледани и как се гледат в момента. Някои са доста общителни и социализирани, а други са срамежливи и стоят в ъгъла на клетката. Ако редовно се занимавате с тях и сте търпеливи, вероятно скоро ще имате питомен домашен любимец.

Галерия[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  1. ((en)) BirdLife International. Nymphicus hollandicus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 25 август 2009.
  2. а б в Factsheets:Cockatiel. // Australian Museum. Посетен на 25 август 2009.
  3. Brown, D.M. & Toft, C.A. (1999): Molecular systematics and biogeography of the cockatoos (Psittaciformes: Cacatuidae). Auk 116(1): 141-157.
  4. cockatielcottage.net
  5. letstalkbirds.com
  6. Brouwer, K. и др. Longevity records for Psittaciformes in captivity. // International Zoo Yearbook 37 (1). 2000. с. 299-316.