Корените на мъдростта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

„Корените на мъдростта“ (на японски: и на кит.: 菜根譚; яп. произношение さいこんたん, с пинин: cài gēn tán ) е сред значимите творби в китайската класическа литература.

Произведението възниква в края на династията Мин и съдържа две части - първата се състои от 222 разказа, а втората от 135, като първата част разказва за обществените отношения, докато втората - за удоволствието от живота сред природата и далеч от светските дейности.

Друго име на произведението е 処世修養篇 . Те се основават на есетата на автора Хон Цзичен от последните година на империята Мин (на китайски: 洪自誠; с пинин Hong Zicheng), живял през 1593–1665.

В самия Китай те не се радват на особена почит, но в противовес на това, благодарение на един японски конфуциански учен от Канагава (живял 1781-1836) са издадени за 5 години до 1822 г. и са посрещнати с голяма радост и редовно четени.

Книгата е издавана и на български език.

Препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „菜根譚“ в Уикипедия на японски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.