Кръстьо Припорски
| Кръстьо Припорски | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1900 г.
|
|---|---|
| Починал | 3 октомври 1931 г.
|
| Кръстьо Припорски в Общомедия | |
Кръстьо Митев или Митов, известен като Припорски, е български революционер, кратовски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Кръстьо Митев е роден в 1900 година в кочанското село Припор[1] или в съседното Градче (Горно или Долно).[2][3] Брат му Боне заедно с баща му и още 12 роднини са убити от сръбските власти след като Кочанско попада в Сърбия в 1913 година. Митев е мобилизиран в сръбската армия, но дезертира и в 1924 година става четник на ВМРО при Ефтим Полски. По-късно става ръководител на четите на ВМРО, действащи в Западните покрайнини. Загива на 3 октомври 1931 година в сражение край граничното село Калотина.[4][2][5]
Водачът на ВМРО Иван Михайлов пише за него:
| „ | Той сѫщо е единъ измежду най-ценнитѣ борци отъ кочанската чета. Въ[4] всички нейни по-важни сражения следъ 1924 г. и той е участникъ. Пленяваше съ характера си и съ своята непретенциозность, макаръ да имаше задъ гърба си голѣми заслуги. Много смѣлъ и предприемчивъ бѣше. Специализиралъ се бѣ, като самоукъ, въ правенето на адски машини.
Отъ омраза къмъ неуловимия Припорски, сръбскитѣ власти избиха повече отъ десеть души отъ семействот му, въ родното имъ село близо до Кочани.[8] |
“ |
Вестник „Свобода или смърт“ на 1 юни 1932 година пише:
| „ | Рѣдко нашата най-нова история на революционнитѣ борби е излѫчвала юнакъ, надаренъ съ толкова много природни добродетели както Кръстьо Припорски. Любознателенъ и интелигентенъ по природа, възпитанъ и кротъкъ въ отношенията си къмъ другари и познати, Кръстьо правѣше впечатление — а това впечатление се запечатваше въ паметьта на всички, които го познаваха — на човѣкъ съ извънредно приятенъ характеръ, който го правѣше да бѫде обичанъ отъ всички. Кой отъ неговитѣ другари и познати нѣма да си спомни за неговата детска наивность въ разказа му; за неговото хубаво и умно чело, което се красѣше отъ буйни черни коси; за неговитѣ тънки черти на лицето му, на което[8] горѣха две черни очи, пълни съ жар и любовь къмъ похитената му Родина? Кой нѣма да си спомни за неговата стройна и пъргава като на пантера снага? Кръстьо бѣше едно чудно съчетание на юнашка и духовна сила. Той бѣше крилатиятъ орелъ на Кочанскитѣ планини. Неговиятъ воленъ духъ и сега, когато той падна убитъ въ борбата за свободата на своята скѫпа родина, лети заедно съ духоветѣ на неговитѣ вѣрни другари — Ефтимъ Полски и Георги Спанчевски, загинали юнашки отъ вражески куршуми.[2] | “ |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 710.
- ↑ а б в Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 491.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 140.
- ↑ а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 489.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 393-394.
- ↑ ДА – Кюстендил, фонд 281К, опис 2, а.е. 95, л. 1
- ↑ ДА – Кюстендил, фонд 281К, опис 2, а.е. 104, л. 1
- ↑ а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 490.
