Курт Хауенщайн

Курт Хауенщайн
	Курт Хауенщайн
австрийски музикант
	Хауенщайн през 2010 г.
Роден	Курт Йохан Хауенщайн Виена, Австрия
Починал	Виена, Австрия
Музикална кариера
Стил	рок, фънк, диско, етно, уърлд, реге
Инструменти	китара, бас китара, пиано
Активност	1971 – 2011
Лейбъл	CBS, Universal
Свързани изпълнители	Gipsy Love, Супермакс, Yaku, Фалко, Франк Фариан, Земляне

Курт Хауенщайн (на немски: Kurt Hauenstein) е австрийски музикант, певец и продуцент, най-известен като фронтмен на група Супермакс. Пикът на популярността на групата е в края на 70-те и началото на 80-те години на XX век, като добива известност предимно в Източна Европа. Супермакс е първата група отвъд „Желязната завеса“ с концерт в България.^[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е във Виена. Баща му Ханс Хауенщайн е писател, известен като автор на текстове на песни. Курт има две дъщери от съпругата си Дорийн и дъщеря от Бети Оноре, позната като асистентка на Слави Трифонов в предаванията Хъшове и Шоуто на Слави. Оноре е също беквокалистка в Супермакс.^[2]^[3]

Преди да започне да се занимава с музика, Курт работи известно време като бижутер. През 1971 г. е сред основателите на рок групата Gipsy Love, където остава една година. Формацията издава два албума – „Gipsy Love“ и „Here We Come“.^[4]

След като напуска Gipsy Love се премества във Франкфурт на Майн работи като сесеионен музикант в Europa Sound Studios. Свири на бас в песента „Rocky“ на Франк Фариан през 1976 г. По същото време се запознава с Петер Хауке, който става продуцент на проекта на Курт Супермакс. Името идва от supermaximal (увеличаване до максимума).

През януари 1977 г. излиза дебютът на групата – „Don't Stop the Music“. Смесицата от рок, диско, реге, латиноамерикански и африкански мотиви формира характерния звук на Супермакс, но първият албум остава незабелязан от широката аудитория. Успехът идва с втория албум „World of Today“, който има платинен статус в Германия и е продаден в над 500 000 тираж.^[5] В този албум е най-успешната песен на групата – „Lovemachine“ – почти 9-минутната песен стига до номер 4 в Германия, номер 9 в Австрия и номер 6 в Швейцария. Единственият друг сингъл в историята на групата, попаднал в класациите е „Black Home“ от 1992 г., който за 1 седмица е номер 30 в Австрия.

През 1978 г. Супермакс се разширява до пълноценна група и започва клубна дейност в Централна и Западна Европа. На следващата година албумът „Fly with me“ прави формацията популярна международно известна, а песента „It Ain't Easy“ става един от най-големите хитове на групата. Супермакс представят албума в САЩ, Тунис и Източния Блок. Поканени са в България за Златния Орфей през 1980 г.^[6] По това време става и продуцент на суринамския дует „Bamboo“.

Следващият албум „Types of skin“ е слабопродаван, а нежеланието на Курт да общува със западногерманската преса води до пренебрежението на Супермакс от страна на журналистите. През 1981 г. са изнесени 21 концерта в Южна Африка, като в условията на апартейда Супермакс е първата група с чернокожи изпълнители, допусната на територията на страната.^[7] Фактът, че беквокалистките не са зад завеса, както е прието по това време поради расовата сеграгация, води до черни печати в паспортите на музикантите. През това време е издаден и албумът „Meets the Almighty“.

През 1982 г. Курт завършва работата си по саундтрака за филма „Планетата, наречена Земя“, който излиза и като негов самостоятелен албум. Създава и собствено студио, наречено „Несъществуващата територия“. През 1983 г. Супермакс прави турне в над 20 града в ГДР, изнася концерти в Чехословакия. Хауенщайн е първият бял музикант, участвал на фестивала Reggae Sun Splash в Ямайка.

В средата на 80-те години Хауенщайн се посвещава на продуцентството – продуцира проекта London Aircraft и песента „Urban Tropical“ на Фалко. Впоследствие пише и няколко песни за Фалко, който добива световна популярност с хита си „Rock me Amadeus“ от албума „Falco 3“. Междувременно Супермакс издава още два албума през 80-те.

През 1990 г. излиза „World of Tommorow“, като първият продуцент на групата Петер Хауге се завръща. Супермакс съществува до 1993 г., когато Курт се заселва в Пуерто Рико и там открива нощен клуб.

През 1996 г., заедно с Явор Русинов и Константин Стоянов, създава проекта Yaku, базиран на комбинацията на българска народна музика с електронно звучене. Идеята за Yaku възниква след концерт на Супермакс в София и скоро след това е записан първия албум на Yaku „Total Immigration“. Yaku издава и втори аблум през 2005 г. под заглавието „The World Behind You“. През това време Хауещнайн често посещава България и известно време живее в София. Сингълът „Let's send a Message“ от 2004 г. е ремиксиран от български диджеи.

В периода 2001 – 2002 г. събира нов концертен състав на Супермакс. Групата прави голямо турне в Русия, а същевременно издава ремикс албуми на най-големите хитове.

През 2006 г. Супермакс празнува 30-годишен юбилей. Участва на Концерта за мир на ЮНЕСКО в Коломбо, Шри Ланка, гледан в ефир от над 2.5 милиона зрители. През 2008 г. Курт е награден с премията „Амадеус“, давана за цялостно творчество. Получава и сребърен медал за заслуги пред Виена. През 2009 г. презаписва някои от най-големите хитове на Супермакс с участието на руската група Земляне.

Умира на 21 март 2011 г. от сърдечен пристъп.