Кърка (национален парк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Кърка.

Национален парк Кърка
Krka
Национален парк Кърка
Национален парк Кърка
43.8019° с. ш. 15.9728° и. д.
Местоположение в Хърватия
МестоположениеХърватия
Най-близък градКнин, Шибеник
Площ109 км²
Създаден1985
Посетители600 000 (2005)
Уебсайтwww.npkrka.hr
Кърка в Общомедия

Кърка (на хърватски: Krka) е национален парк в Хърватия, в средната част на Далмация по долината на река Кърка между градовете Книн и Шибеник. Обявен е за национален парк през 1985 г.

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Паркът има площ 109 км² и е разположен по протежението на река Кърка като само на две места в южната му част се отклонява на няколко километра от течението ѝ – при град Скрадин и покрай река Чикола, приток на Кърка. Самата река е дълга 72 км и през 2/3 от дължината си преминава през варовиков каньон с дълбочина над 220 м, проправяйки си път към устието си на Адриатическия бряг.

В границите на парка попадат седем големи каскадни водопада с общ пад на водата 242 м. В горното течение на реката се намират два от тях с височина по 10 м, при навлизането на Кърка в областта Книн е водопадът Велики Бук (20 м), а в долното течение са водопадите: Билушич Бук (19,6 м), Бърлян (15 м), Манойловац (84,5 м), Рошки Слап (25,5 м) и най-дългият от всички – Скрадински Бук (37,5 м), който е и най-величественият.[1]

Растителен и животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Флората в парк Кърка е представена от над 860 вида. Самата река е обитавана от 18 различни вида риби. Тук гнездят много видове птици, а в района преминават част от маршрутите за миграция на прелетните птици, което представлява голям интерес за орнитолозите. Част от интересните птици, които могат да бъдат наблюдавани тук, са: скалният орел, орелът рибар, орелът змияр, белоглавият лешояд. В Кърка се намира и единственият център за опитомяване и обучение на ястреби в Хърватия и посетителите имат възможност да станат свидетели на демонстрации на лов с ястреби. Паркът е местообитание на 18 вида прилепи, повечето от които са застрашени от изчезване.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът Висовац
  • Францискански манастир Висовац разположен на малкото островче Висовац. На това място между водопадите Рошки Слап и Скрадински Бук река Кърка прилича по-скоро на езеро. Манастирът е основан през XIV в.;[2];
  • Сръбски православен манастир, основан през XIV в. Неколкократно разрушаван, а през XVII в. сринат от османците почти до основи. Щети е понесъл и по време на бомбардировките през 1995 г. Възстановен е през 2001 г.;
  • Етнографски музей при водопада Скрадински Бук. Тук могат да се видят воденици, в които е показан механизмът, по който използвайки енергията на водата са били смилани житните култури. Представени са също ковачница, тъкачница и други традиционни занаяти;
  • Голям брой крепости, повечето в руини, строени за защита от турците. По-големите сред тях са:
    • Нечвен – съградена през XV в. и превзета от турците през 1522 г. Възстановена през 1688 г., но едно столетие по-късно била изоставена напълно[3];
    • Чучево – след превземането ѝ от турците била превърната в затвор. Разрушена през 1648 г.;
    • Ключица – изградена през 1330 г. Османците завладяват Ключ през 1546 г. и са изтласкани оттам сто години по-късно, през 1648 г. Оттогава и крепостта е напусната, но дори днес с размерите си тя е една от най-внушителните в Хърватия;
    • Бурнум – някогашен римски лагер, който имал задача да контролира пътя на римските легиони през река Кърка. Разрушен през 639 г.[4]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Naklada Naprijed, The Croatian Adriatic Tourist Guide, pg. 103, Zagreb (1999)
  2. Oliver, Jeanne Croatia, Lonely Planet 4th ed. p. 187
  3. Dovršena još jedna faza arheoloških iskopavanja na Nečvenu, архив на оригинала от 3 март 2016, https://web.archive.org/web/20160303215932/http://www.npkrka.hr/m/news.asp?id=167, посетен на 5 април 2018 
  4. J. J. Wilkes, Dalmatia (London, 1969) p. 87