Ламбро Караджов
| Ламбро Караджов | |
| български революционер | |
| Роден |
1883 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Ламбро Иванов Караджов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Караджов е роден в 1883 година[2] в костурското село Дъмбени, тогава в Османската империя, днес Дендрохори, Гърция. В 1900 година влиза във ВМОРО и пренася писма и оръжие на Организацията. В 1902 година е заподозрян от властите и е принуден да бяга в Гърция, където работи като зидар и продължава да се занимава с революционна дейност, като провежда революционери за Македония. В 1905 година попада в полезрението и на гръцките власти и бяга с параход в Свободна България.[1]
След Младотурската революция в 1908 година се връща в Дъмбени, където се жени. В 1910 година заминава на гурбет в Америка и там участва в дейността на македонобългарските емигрантски организации.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година откликва на позива на Пандо Сидов и Трайко Тодоров за записване на доброволци и се записва доброволец. Заедно с още 63 души пристига в Гърция и участва в действията на Костурската съединена чета,[1] която заедно с милиция дава голямо сражение на османците при Капещица. След установяването на гръцката власт в Костурско на два пъти е арестуван и измъчван под предлог, че крие оръжие.[3]
В 1914 годи емигрира в Свободна България и се установява в Пловдив.[3]
На 2 март 1943 година подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 275.
- ↑ Към 2 март 1943 година е на 60 години.
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 276.
