Лариса Гениюш
| Лариса Гениюш Ларыса Антонаўна Геніюш | |
| беларуска поетеса и общественичка | |
.jpg) | |
| Родена |
имение Жлобовци, Гродненска губерния, Руска империя |
|---|---|
| Починала |
Зелва, Гродненска област, СССР |
| Погребана | Беларус |
| Националност |  Беларус |
| Работила | писателка, политик |
| Литература | |
| Период | 1939 - 1983 |
| Жанрове | поезия, мемоари |
| Семейство | |
| Съпруг | Янка Гениюш |
| Деца | Юрка Гениюш |
| Лариса Гениюш в Общомедия | |
Лариса Антоновна Гениюш (на беларуски: Лары́са Анто́наўна Ге́ніюш) (по баща Миклашевич) е беларуска поетеса, писателка и общественичка.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Детство и юношество[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 9 август 1910 г.[1] в имението Жлобовци, Гродненска губерния в голямо семейство на заможни селяни. Учи в полско училище, като през 1928 г. се дипломира във Волковиската полска гимназия. По това време се запознава със световната литература – полската, скандинавската и английската класика. Започва да пише стихове.
Живот в Прага[редактиране | редактиране на кода]
На 3 февруари 1935 г. се омъжва за студента по медицина Янка Гениюш, който е учил в Карлов университет в Прага. През 1937 г., след раждането на сина си Юрка, отива при съпруга си в Прага. Там съсед на Янка Гениюш е Александра Косач-Шимановска – сестра на Леся Украинка – автор, чието творчество оказва най-голямо влияние върху Лариса. Първите си стихове Лариса публикува през 1939 г. в берлинския вестник за руски емигранти-националисти „Раніца“.
Когато през 1939 г. Червената армия навлиза на територията на Западна Беларус, бащата на Лариса Антон Миклашевич е разстрелян, а майка ѝ и двете сестри са депортирани в Казахстан. През март 1943 г., според волята на президента на Беларуската народна република Василий Захарко, Лариса Гениюш е назначена като Генерален секретар на Правителството на БНР в емиграция. Тя запазва и урежда архив на БНР, помага на беларуските емигранти, политически бежанци и военнопленници. Най-ценната част от архива тя изпраща на недостъпно за органите на НКВД и МГБ място. По-късно съветските правоохранителни органи разпитват поетесата, за да получат информация за този архив.
Арест и присъда[редактиране | редактиране на кода]
След освобождението на Чехословакия от нацистките нашественици, Лариса, съпругът ѝ и синът ѝ живеят близо до Прага, в град Вимперк. На 5 март 1948 г. органите на МГБ арестуват Лариса и Янка. И двамата лежат в затворите на Чехословакия, Лвов, а от октомври 1948 г. в затвора в Минск. Там Лариса е разпитвана от самия министър на държавната сигурност БССР Лаврентий Цанава.
На 7 февруари 1949 г. Лариса и Янка Гениюш са осъдени на 25 години лишаване от свобода в изправително-трудови лагери. Поетесата излежава наказанието си в лагери Инта и Абез (Коми АССР), както и в Молдовска АССР. Комисията на Президиума на Върховния съвет на СССР от 30 май 1956 г. признава обвинението за основателно, но присъдата е намалена на 8 години. Гениюш излизат на свобода през 1956 г.
Години в Зелва[редактиране | редактиране на кода]
След освобождението си Лариса се установява в дома на мъжа си в село Зелва, Гродненска област. До края на живота си семейство Гениюш отказват да приеме съветско гражданство. След 27 години, прекарани в Зелве, преминава под надзора на КГБ. На Янка Гениюш е разрешено да си потърси работа в местната клиника. През 1979 г., след смъртта на съпруга си, на Лариса е начислена оскъдна пенсия. На поетесата също така не ѝ е позволено да пътува до сина си.
Последни години и смърт[редактиране | редактиране на кода]
Лариса Гениюш умира на 7 април 1983 г. в Зелва и е погребана до съпруга си. Внукът на поетеса продава къща, в която тя е живяла.
През 1999 г. Беларуският Хелзинкски комитет се обръща към Прокуратурата на Република Беларус с предложение за отмяна на присъдата на Лариса и Иван Гениюш. Прокуратурата препредава предложението към Върховния съд, откъде пристига отказ.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Подобни текстове[редактиране | редактиране на кода]
„Ад родных ніў“ (1942)
Литература за деца[редактиране | редактиране на кода]
- „Казкі для Міхаські“ (1972)
- „Добрай раніцы, Алесь“ (1976)
Други произведения[редактиране | редактиране на кода]
- „Споведзь“ (воспоминания), 1990)
- „Маці і сын“ (в одном издании – сборники Ларисы Гениюш „Сэрца“ и Юрия Гениюша „Да свету“, 1992)
- „Каб вы ведалі: з эпісталярнай спадчыны“ (2005)
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
- 1996 – Птици без гнезда (реж. Виталий Дудин), Беларусьфильм. Сюжетът на филма се основава на мемоари на Лариса Гениюш.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гениюш, Лариса Антоновна“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
