Леандър от Севиля

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Леандър Севилски, картина от Бартоломе Естебан Мурильо, 1655

Свети Леандър Севилски (на испански: San Leandro de Sevilla, * 540 в Картахена, Испания, † 27 февруари/ 13 март 600 в Севиля) е монах и архиепископ на Севиля от 584 до 600 г. В католическата църква той е почитан като Светия.

Леандър е роден през 540 г. в тогава византийската Картахена в Южна Испания. Баща му Севериан e управител на Картахена. Фамилията му се преселва през 554 г. в Севиля и Леандър влиза там в бенедиктанския орден. Като монах той влияе на арианския кралски син Херменегилд, заради което той е изгонен от страната от браща му Леовигилд. Леандър отива в двора на Константинопол, докато може да се върне в Севиля през 583 г. След една година той е поставен за архиепископ на Севиля. Той е особено заслужил в покръстването на вестготите. Освен това той пише правило за монахините и две книги против заблуждаващото учение на Арианството. За неговата защита на религиозното учение той получава Палиума от папа Григорий I. Леандър умира на 13 март 600 г. и е последван от по-малкия му брат Исидор, който като Исидор Севилски става един от най-важните Светии на католическата църква. Освен това той е брат на Света Флорентина († ок. 612) и Свети Фулгенций († 630), епископ на Картахена и Есиха (Астиги), и на Теодозия.

Неговият почетен ден в католическата църква е 13 март, а в православната църква на 27 февруари. Представян е с книга и перо.

Източници[редактиране | edit source]