Леодегар от Отун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мъчението на Леодегар; илюстрация от Библията, Франция ок. 1200

Леодегар (на френски: Saint Léger ou Léger d'Autun ou Léodegard, на немски: Leodegar, Leodgar, Lutgar, Leodigar, на латински: Leodegarius, * ок. 616, † 2 или 3 октомври 679) е от 659 до 674 г. епископ на Отун, организира събора в Отун (663–675). Той е Светия и мъченик.

Той е от знатен франкски произход. Син е на Бодилон, граф на Париж, и на Света Заграда от Елзас. Брат е на граф Варин от Поату (Герин, † 679), прародител на могъщата фамилия Гвидони.

Възпитаван е в палатиума на меровингския крал Хлотар II († 628), след това при чичо му епископ Дедо (Дидо) от Поатие (629–669) е образован за духовник. На 20 години той става дякон, и скоро след това е архидякон. Особено е запознат с правните и държавните дела. Хлотар III (упр. 657–673) и майка му и регентка Балтилдис (упр. 656–664) го вземат в кралския двор, където той упражнява голямо влияние.

През 653 г. той става абт в манастир Saint-Maixent и 659 г. епископ на Отун.

Бургундскте благородници искат отново да са независими. Те въстават с ръководител Леодегар, побеждават майордом Еброин от Неустрия и го затварят 673 г. в манастира на Люксейл.

През 674 г. Еброин залавя Леодегар, брат му Верин и други тяхни важни привърженици в Отун. Там той нарежда да бъде ослепен с борер и да му изтръгнат езика. Леодегар обаче продължава да проповядва и предрича своята и на Еброин смърт. Тогава Леодегар е заточен в абатството Фекамп в Нормандия и след тригодишен съд е обезглавен през 678 или 679 г.

Случват се чудеса на трупа и гроба му и Леодегар е обявен за Светия. Чества се на 2 октомври, както и брат му Св. Варин.

Източници[редактиране | edit source]

  • Dahn, Urgeschichte der germanischen und romanischen Völker III, 1883, S. 670-711.
  • Felix Dahn: Leodigar. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 51, Duncker & Humblot, Leipzig 1906, S. 653–655.
  • Vita sancti Leodegarii - Ursinus, Mönch aus St. Maixent (Migne, Patrologia Latina, vol. xcvi.)
  • J.B. Pitra - Histoire de Saint Léger (Paris, 1846)
  • J. Friedrich - Zur Geschichte des Hausmeiers Ebroin, in: Proceedings of the Academy of Munich (1887, pp. 42–61).
  • Hubert Mordek: Kirchenrecht und Reform im Frankenreich: Die Collectio Vetus Gallica, die älteste systematische Kanonessammlung des fränkischen Gallien. Berlin 1975. S. 84ff.
  • Adriaan Breukelaar: Leodegar (Leger, Ledger), Hl., Mönch, Bischof. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 4, Bautz, Herzberg 1992, ISBN 3-88309-038-7, Sp. 1466–1468.
  • La Vie de Saint Léger, Bibliotheca Augustana

Външни препратки[редактиране | edit source]