Лимонова батерия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
На практика само един лимон е крайно недостатъчен, за да се захрани цяла електрическа крушка. За да стане това ще са нужни около 500 паралелно свързани лимона.

Лимоновата батерия е експеримент, използван за обясняване нагледно работата на батериите.[1] Състои се от два метални обекта - например жълта стотинка, (направена от мед), и пирон, които са забодени в един лимон. Тези два обекта работят като електроди, причинявайки електрохимична реакция, в резултат на която се получава малка разлика в потенциалите. Медната стотинка служи за катод, а пиронът за анод.

След като електродите се поставят може да се използва мултицет, за да се измери точно генерираното напрежение. За да бъде примера по-нагледен, няколко лимонови батерии могат да се свържат последователно и по този начин да захранят един светодиод.

В лимоновата батерия възникват едноовременно и окисляване, и редукция. Например в цинково-медна батерия в анода цинкът се окислява:

Zn → Zn2+ + 2 e-.

В катода водородът се редуцира:

2H++ 2e- → H2.

Картофи,[2] ябълки и всички останали плодове, съдържащи киселина или друг електролит могат да се използват, но лимоните са предпочитани, заради високата си киселинност. Други комбинации от метали (като магнезий и мед) са по ефикасни: например, използването на магнезиева лента вместо цинкова повишава напрежението от 1,1 V на 1,6 V. (Точната стойност зависи от вида на лимоните).

Източници[редактиране | edit source]

  1. Lemon Battery
  2. Potato Battery
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Lemon battery“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.