Лоран Фабиюс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лоран Фабиюс
159-ти министър-председател на Франция 9-ти министър-председател на Петата република
Роден: 20 август 1946
Париж

Лоран Фабиюс (на френски: Laurent Fabius, роден на 20 август 1946 г., Париж) е френски политик, бивш министър-председател на Франция (1984-1986), член на Френската социалистическа партия. Най-младият министър-председател на Петата република - 37-годишен.

Ранен живот[редактиране | edit source]

Произхожда от семейство на богати евреи-ешкенази, търговци на изкуство. Има 2 сина от бившата си съпруга — продуцентката Франсоа Кастро.

Член на Националното събрание[редактиране | edit source]

След завършване на едно от най-престижните висши училища на Франция — Висшата административна школа, Фабиюс работи в Държавния съвет. През 1978 г. влиза в Националното събрание като член на Социалистическата партия (ФСП). По-късно влиза в близкия кръг на социалистическия лидер Франсоа Митеран.

В правителството[редактиране | edit source]

Когато Митеран е избран за президент през 1981 г., Фабиюс става финансов министър, а след 2 г. - министър-председател.

Застъпва се за нов френски социализъм и открита пазарна икономика. Излиза в оставка след поражението на социалистите на парламентарните избори през 1986 г.

Избран е за първи секретар на ФСП на конгресите през 1988-1990 г. През 1988 г. на 41 г. става най-младият председател на Националното събрание.

През 1992 г. става първи секретар на ФСП, но си тръгва след тежкото поражение на парламентарните избори през 1993 г.

Лоран Фабиюс е символ на модерния френски социализъм, но неговото политическо име силно пострадва след скандал със заразени със СПИН. Въпреки че е оправдан в съда, общественото мнение смята, че е замесен в скандала и носи отговорност.

Отново става председател на Националното събрание през 1997 г., а през 2000-2002 г. е министър на икономиката в кабинета на Лионел Жоспен. След излизането на Жоспен от политиката Фабиюс безуспешно се опитва да стане секретар на ФСП. След като заявява, че е изменил на своите възгледи, отива в лявото крило на партията.

Фабиюс оглавява лагера на социалистите, които са против ратификацията на Европейската конституция, но на 1 декември 2004 г. ФСП се обявява за нея. Поради това Фабюс преминава в лагера на противниците на Конституцията и се счита за лидер на движението. Когато французите гласуват против Европейската конституция на референдума през 2005 г., му предлагат да остане в партията, но го лишават от длъжност в Националния изпълнителен комитет.

През 2007 г., заедно със Сеголен Роаял и Доминик Строс-Кан, Фабюс претендира за кандидат-президент от ФСП, но при изборите губи от тях.

Фабиюс, несъстоял се съперник на Никола Саркози на изборите през 2007 г., известно време е в близки отношения с модела Карла Бруни - сегашната съпруга на Саркози. [1]

Политическа кариера[редактиране | edit source]

Правителство[редактиране | edit source]

  • министър-председател (1984-1986)
  • министър на бюджета (1981-1983)
  • министър на промишлеността и технологиите (1983-1984)
  • министър на икономиката, финансите и промишлеността (2000-2002)
  • министър на външните работи (2012-...)

Европейски парламент[редактиране | edit source]

  • член на Европейския парламент (1989-1992, оставка)

Национално събрание[редактиране | edit source]

  • председател (1988-1992 - оставка, 1997-2000 - министър)
  • член (1978-1981 - министър, 1986-2000 - министър)

Награди[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Peter Allen. Carla Bruni had 'brief but passionate' affair with France's new foreign minister. // telegraph.co.uk, 17 май 2012. Посетен на 01 януари 2013.